Църквата почита Свети Стефан – смятан за един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани след възкресението му.
Житието му разказва, че притеснени от нарастващият брой вярващи, юдеите оклеветили светията, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина, разярена тълпа го пребила до смърт с камъни. Въпреки ужасното дело, малко преди да предаде богу дух, свети Стефан се помолил „Господи, не им зачитай този грях“ – разказва още житието на светията. През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година.
По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Традиционно се приготвя свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември именно на Стефановден се спазвал обичая ладуване. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома облечена като булка, вади една по една китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) предвещава кой за какъв момък ще се омъжи.
Името Стефан означава венец.
Имен ден имат всички с имена: Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен.