Хората трябва да бъдат информирани и съгласни, вместо да подписват информирано съгласие. Проблемът е, че и в науката има дебат, затова и учените няма как да застанат зад едно монолитно мнение. Друг проблем на науката е, че не може да работи под напрежение и под задание. Правителствата казват максимално бързо да се справят учените с проблема, но няма как това да се случи при сблъсък с нещо непознато. В момента хиляди хора са ангажирани с вируса, търсенето на мутации, как те ще се отразят върху неговата вирулентност, върху способността да убива, как би реагирала ваксината. Защото това е принципно нова ваксина, това е принципно нова формула. Това коментира проф. д-р Андрей Чорбанов в ефира на Nova News.
- Реклама -
„Рискът, който се поема с неизпробвана ваксина, си заслужава, ако патогенът е много смъртоносен. Тогава вече натежава много по-голямата полза от една евентуална ваксина, когато патогенът е например ебола – 60% смъртност или едрата шарка. Това са заболявания, които са действително армагедон, те поразяват. В днешно време когато има цели организации и агенции, които се занимават с лекарствена безопасност няма как да се допусне нещо, което е много опасно да влезе на пазара, затова рискът трябва да бъде маскимално премерен. Нещо повече, ваксините, за разлика от всички лекарствени средства се използват върху здрави хора и затова не трябва да имат никакви странични реакции, извън нормите“, каза още той.
„Естествено, че трябва да бъдат предпазени най-уязвимите хора, в рисковите групи, контактните групи и хората с хронични заболявания. От друга страна за тях това може да е противопоказно. Лекото възпаление е нормалната реакция на тялото. В имунологията възпаление не е лоша дума, това е началото и старта на имунната реакция, ако те ужили пчела възпалението е по-тежко. Хората обаче не са еднакви, когато се правят предклинични изпитвания на лабораторни животни, те са абсолютно еднакви. Затова може при 100 човека да няма странични ефекти, може да е при 1-2, но това да е на 10000, на 100000 души. Важно е да се види на какъв процент от хората това може да се случи“, коментира проф. Чорбанов.
Хората трябва да бъдат информирани и съгласни, вместо да подписват информирано съгласие. Проблемът е, че и в науката има дебат, затова и учените няма как да застанат зад едно монолитно мнение. Друг проблем на науката е, че не може да работи под напрежение и под задание. Правителствата казват максимално бързо да се справят учените с проблема, но няма как това да се случи при сблъсък с нещо непознато. В момента хиляди хора са ангажирани с вируса, търсенето на мутации, как те ще се отразят върху неговата вирулентност, върху способността да убива, как би реагирала ваксината. Защото това е принципно нова ваксина, това е принципно нова формула. Това коментира проф. д-р Андрей Чорбанов в ефира на Nova News.
- Реклама -
„Рискът, който се поема с неизпробвана ваксина, си заслужава, ако патогенът е много смъртоносен. Тогава вече натежава много по-голямата полза от една евентуална ваксина, когато патогенът е например ебола – 60% смъртност или едрата шарка. Това са заболявания, които са действително армагедон, те поразяват. В днешно време когато има цели организации и агенции, които се занимават с лекарствена безопасност няма как да се допусне нещо, което е много опасно да влезе на пазара, затова рискът трябва да бъде маскимално премерен. Нещо повече, ваксините, за разлика от всички лекарствени средства се използват върху здрави хора и затова не трябва да имат никакви странични реакции, извън нормите“, каза още той.
„Естествено, че трябва да бъдат предпазени най-уязвимите хора, в рисковите групи, контактните групи и хората с хронични заболявания. От друга страна за тях това може да е противопоказно. Лекото възпаление е нормалната реакция на тялото. В имунологията възпаление не е лоша дума, това е началото и старта на имунната реакция, ако те ужили пчела възпалението е по-тежко. Хората обаче не са еднакви, когато се правят предклинични изпитвания на лабораторни животни, те са абсолютно еднакви. Затова може при 100 човека да няма странични ефекти, може да е при 1-2, но това да е на 10000, на 100000 души. Важно е да се види на какъв процент от хората това може да се случи“, коментира проф. Чорбанов.
