По целия свят в края на февруари се почитат жертвите на трагедията, случила се през 1992 г. в град Ходжалъ. Малък град, където стотици местни жители загинаха в резултат на клане. За азербайджанския народ се превърна в символ на паметта, напомняне за безмилостна жестокост.
Ходжалъ е малък град, който в разгара на арменско-азербайджанския конфликт 1992-1994 г. се оказва в центъра на конфронтацията между двете сили.
През есента на 1991 г. арменските сили започват блокада на Ходжалъ и след известно време е било възможно да се стигне до града само с хеликоптер. Последният полет с хеликоптер до Ходжалъ е осъществен на 13 февруари 1992 г. и поради постоянните обстрели от обсаждащите пилотите отказват да летят до блокираното населено място.
Арменските военни твърдяха, че от Ходжали, с помощта на тежко оръжие, редовно са стреляли по жилищни райони на Степанакерт, но както показват последвалите събития, след превземането на града, в блокирания град не е открита сериозна военна техника. В Азербайджан те вярват, че нападението над града е просто отмъщение за събитията в Сумгаит на 27-29 февруари 1988 г. и е приурочено да съвпадне с поредната годишнина.
Късно вечерта на 25 февруари обстрелът започва с използване на оръдия, бронирани превозни средства и ракетни системи с множество изстрелвания. В резултат позициите на защитниците са почти веднага унищожени. След началото на нападението цивилните, останали в града (около 2500 души), се опитват да го напуснат, но се оказват под обстрел, убити са и взети в плен и подложени на жестоко отношение. Някои (жени и деца), се опитват да избягат през планините, но замръзват.
„Хората тичаха към гората на отделни групи“, казва Мирвари Халилова и допълва – „мнозина не го достигнаха … Зад гърба ни се чуваха смъртните викове на хора, стоновете на ранените. Куршуми свистеха отвсякъде, сеейки наоколо смърт. Забавяне, заплашено със смърт. Трябваше да се спасим и да спасим оцелелите. Няколко души до мен паднаха, ударени от куршуми. Оцелелите отново се втурнаха в дълбините на гората. От голямата група хора, с които бягахме от града, оцеляха само 11 души.“
Все още не мога да забравя тази ужасна картина… Труповете на жени, деца, възрастни хора лежаха по улиците, къщите наоколо горяха, ранените стенеха и молеха за помощ“, разказва Сюлейман Абасов – един от защитниците на града.
Оттогава всяка година азербайджанците и техните приятели по света се събират на тази трагична дата да отбележат годишнината, отново да потвърдят ценността на живота и човечеството и да подчертаят голямата важност на установяването на истината по отношение на сериозните нарушения на международното хуманитарно право и човешките права, защитата на цивилното население по време на въоръжените конфликти и прекратяване на безнаказаността, която възпрепятства напредъка на постигането на дългоочаквания мир в региона.
Така трагедията в Ходжалъ се превърна в най-голямото и кърваво клане в конфликта. 613 души са убити в Ходжалъ и околностите. Списъкът на загиналите, който е публикуван на уебсайта на президентската библиотека на Азербайджан, съдържа стотици имена и свидетелства на оцелели, които свидетелстват за невероятната жестокост на нападателите, която не може да бъде оправдана, както понякога се прави, от „съображения за военна необходимост. “ Списъците включват възрастни и деца, много тела са обезобразени или носят признаци на изтезания, което също е отбелязано в доклада на руския правозащитен център „Мемориал“, посветен на трагедията. Има много източници за случилото се в Ходжалъ – колекции от медийни публикации от онези дни за случилото се, както и международни доклади.
Законодателните органи на много държави – включително Босна и Херцеговина, Колумбия, Чехия, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Румъния, Гватемала, както и редица щати на САЩ – приеха актове за признаване на геноцида над Ходжалъ.
Европейският съд квалифицира нападенията, извършени в Ходжалъ, като „действия с особена тежест, които могат да се превърнат във военни престъпления или престъпления срещу човечеството“.
Но има и такива държави, които призовават „да не се разбърква миналото“, „да се продължи напред“. Правилно ли е? Да се игнорират зверствата, да се призовава да бъдат забравени е порочна политика, защото престъпленията трябва да бъдат разследвани и престъпниците трябва да бъдат наказани. На първо място, всеки жив има нужда от това, за да могат хората във всяка част на земята да бъдат сигурни. Има ли спаведливост за Ходжалъ?
