Днес се навършват 78 години от смъртта на един от най-обичаните български монарси цар Борис III.
Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г. в Двореца в София.
През Балканската и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия.
В края на Първата световна война е провъзгласен за цар на България след абдикацията на баща си.
След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет.
С помощта на Великите сили София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.
През същата година царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на Германия.
През януари 1941 г. той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.
Цар Борис III умира неочаквано от инфаркт след кратко боледуване на 28 август 1943 г.
И до ден днешен причината за неговата смърт остава загадка.
Най-сериозните твърдения са в посока, че монархът е отровен, но това не се потвърждава, както и това кой е възможният извършител на деянието.
Хипотезите са, че царят е отровен след среща с Адолф Хитлер, но от своя страна Княгиня Мария Луиза посочва в интервю, че е убедена, че баща ѝ не е отровен от нацистите, или от англичаните, а от Изток.
След петдневно поклонение в катедралата „Св Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където Борис III e погребан в манастирската църква. Според информациите поклонението е посетено от над 300 000 души.
През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени, а тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“.
Отговорен за това е Лев Главинчев, на чиято дъщеря кумове са Тодор и Людмила Живкови.
През 1949 г., по нареждане на Георги Димитров вторият гроб на Борис III е натъпкан с експлозиви и взривен.