Само предприятия и компании, които все още не са изпаднали в дълбока криза, ще могат да приложат предлаганата схема за помощ 60/40, която по изчисления на Асоциация на индустриалния капитал в България реално е 23/77 от нетния разполагаем доход на работника. Така от нея няма да се възползват онези фирми, които имат най-голяма нужда от подкрепа, за да запазят работните места на хората.
Числата показват (виж Приложение 1), че при брутна заплата от 1 008,00 лв. /примерът на Министерство на финансите по Нова ТВ/ предприятието прави общ разход в размер на 1 203,75 лв., а осигурителни и данъчни плащания за сметка на работника са за 225,81 лв., а за сметка на предприятието 195,75 лв. Така държавата получава общо 421,56 лв. обратно. Ако компанията реши да се възползва от държавната помощ 60/40, то при гореописаната заплата държавата реално ще помогне със 183,23 лв. (604,80 – 225,56 – 195,75), което представлява едва 23%, а не 60 на сто от нетното възнаграждение на работника (183,23 / 787,45 * 100%).
Тази схема е финансово изгодна за неработещите работници и държавата и ощетява предприятието и останалите на работа работници и служители. Тя дискриминира работещите работници за сметка на неработещите, които ще получават пълното си възнаграждение, тъй като работещите освен, че ще изработват собствената си заплата, ще трябва да изработват и 77% от заплатите на колегите им, които почиват вкъщи. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, като на практика това са същите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя трябва да плати на работниците, ако бъдат съкратени. Само че, ще дължи тези помощи за безработица до 12 месеца, а не 3 месеца, какъвто е срока на компенсация при извънредното положение и няма да получи обратно близо 2/3 от сумата под формата на данък и осигуровки. Т.е. държавата иска да „икономиса“ на гърба на останалите да работят и плащат данъци в тези тежки условия работници. Предложената мярка за компенсиране на бизнеса не отчита степента на засегнатост на отделното предприятие от кризата с COVID-19 и обявеното извънредно положение в страната. Предлага се в еднаква степен да бъдат компенсирани предприятия, които са намалили приходите си от продажби с 20 % и с 80-100 %. На практика финансирането ще бъде насочено основно към предприятия, имащи финансови резерви, а малките и средни предприятия, нямащи финансови средства, за да доплатят 77% от нетното възнаграждение на работника, няма да могат да участват в мярката. Така вложения за финансиране на мярката обществен ресурс няма да постигне целта си, а именно: запазване на работните места.
„При така направената мярка държавата ще понесе големи загуби веднага и много по-големи загуби в средносрочен план. Цялото общество ще загуби и ще се отдалечим още от стандарта на другите европейски народи.“, смята председателят на АИКБ Васил Велев.
От Асоциацията сме категорични, че малкият и средният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма достатъчно резерви, за да приложи подобна мярка. 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., а това са именно малките компании с до няколко служители.
От АИКБ разбираме, че предложеното за съгласуване постановление е най-доброто при така приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и утвърдената законова рамка. „Категорични сме, че то ще има малък ефект за икономиката на България. За нас мерките трябва да стартират в този вариант, тъй като не може незабавно да се поправят, но да важат само за първия месец, а през това време да се направи промяна на Закона, за да се спаси това, което е останало и може да се спаси със същия ресурс“, допълни Васил Велев.
От АИКБ предлагаме в рамките на същия ресурс, след преработване, схемата да работи и след отмяна на въведеното извънредно положение в страната, до края на август или септември – без дискриминиране и противопоставяне на интересите на работещи и неработещи работници и служители, с по-интензивна подкрепа за ниските доходи и в по-голяма степен засегнати предприятия, с частична, а не пълна компенсация на отсъстващия доход поради отсъстваща работа.
