Search Suggestions
      понеделник, 22.12.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Чад започва кампания за ключов декемврийски референдум

          Чад започва кампания в събота за гласуване на нова конституция в предполагаем тест за легитимност на управляващата хунта и 30-годишното управление на династията Итно. Преходният президент генерал Махамат Идрис Деби Итно, чиято хунта управлява от 2021 г., обеща да предаде властта на цивилни и да проведе избори тази година, преди да ги отложи за 2024 година. Повече от 8,3 милиона души в огромната, но бедна страна Сахел са призовани да гласуват на референдум, насрочен за 17 декември и възприеман като ключова стъпка към изборите и установяване на гражданско управление. Опозицията, неправителствените организации и политолозите казват, че гласуването изглежда е насочено към запазване на „династията“ на Итно и семейството му след трите десетилетия на абсолютна власт, на която се радва баща му Идрис Деби Итно. „Освен формата на управление, основният въпрос е да се позволи на властта да тества своята популярност и легитимност, което ще се определи от процента на избирателна активност“, каза пред АФП Иса Джоб, професор по право в университета на Нджамена. „Формата на държавата не е приоритет. Всички, които отхвърлят този режим, могат да гласуват само против това, което той предлага“, добави Енок Джонданг, бивш председател на Чадската лига за човешки права (LTDH).

          - Реклама -

          Новата предложена конституция не се различава много от предишната, която концентрира значителни правомощия в ръцете на държавния глава. Лагерът на прохунтата „Да“ подкрепя единна държава, докато противниците подкрепят федерален модел. Най-радикалните опозиционни групи, някои от чиито лидери заминаха в изгнание след кървавото потушаване на демонстрация на 20 октомври 2022 г., настояват за бойкот на това, което наричат „маскарад“. Това, което се предлага, е „изолиран изборен процес“ за „увековечаване на династична система“, твърди Консултативната група на политическите актьори (GCAP), платформа от около 20 партии.

          На 20 април 2021 г. хунта от 15 генерали провъзгласи 37-годишния генерал Махамат Деби за президент на преходния период, след като баща му загина на фронтовата линия, докато придружаваше войски срещу бунтовниците. Деби младши обеща при поемането на властта да върне властта на цивилни, както и да позволи „свободни“ избори след 18-месечен „преходен“ период. Той също така обеща да не се кандидатира. Но 18 месеца по-късно, по препоръка на национален диалог, бойкотиран от огромното мнозинство от опозицията и най-мощните бунтовнически групи, Махамат Деби удължи преходния период с две години. Той също така си позволи да се кандидатира за президент, като смени армейската си униформа с цивилни дрехи.

          Масови протести избухнаха през октомври миналата година след удължаването на преходния период и те бяха жестоко потушени от силите за сигурност. Между 100 и 300 души бяха застреляни от полицията, според опозицията и неправителствените организации, докато хората протестираха в столицата Нджамена и извън нея. Властите казват, че загиналите са около 50, включително шестима членове на силите за сигурност.

          В четвъртък правителството амнистира „всички цивилни и войници“, замесени в безредиците, което показва „желанието на хунтата за национално помирение“. Опозицията протестира срещу идеята за закон за обща амнистия, предназначена да „защити от правосъдието полицаите и войниците за клането“.

          Всички протести срещу режима бяха набързо обявени за незаконни през изминалата година, с изключение на една ключова опозиционна фигура Суксес Масра, която се завърна от изгнание, след като подписа споразумение за „помирение“ с Деби.

          На 13 октомври „Хюман райтс уотч“ (HRW) изрази загриженост заради „опитите за ограничаване на политическото дисидентство преди референдума“. „За да има този референдум някаква легитимност, опозиционните партии и техните лидери трябва да се чувстват свободни да се срещат и да водят кампания. В противен случай референдумът рискува да бъде възприет като средство за превръщане на преходното правителство в постоянно.“

          18-милионното население на Чад е разделено между сухия север и мюсюлманското население, което доминира във властта над 40 години, и по-плодородния юг, обитаван предимно на християни и анимисти. Миналата година Чад беше поставен на предпоследно място в света по индекса на ООН за човешко развитие. 

          Снимка: БГНЕС

          Чад започва кампания в събота за гласуване на нова конституция в предполагаем тест за легитимност на управляващата хунта и 30-годишното управление на династията Итно. Преходният президент генерал Махамат Идрис Деби Итно, чиято хунта управлява от 2021 г., обеща да предаде властта на цивилни и да проведе избори тази година, преди да ги отложи за 2024 година. Повече от 8,3 милиона души в огромната, но бедна страна Сахел са призовани да гласуват на референдум, насрочен за 17 декември и възприеман като ключова стъпка към изборите и установяване на гражданско управление. Опозицията, неправителствените организации и политолозите казват, че гласуването изглежда е насочено към запазване на „династията“ на Итно и семейството му след трите десетилетия на абсолютна власт, на която се радва баща му Идрис Деби Итно. „Освен формата на управление, основният въпрос е да се позволи на властта да тества своята популярност и легитимност, което ще се определи от процента на избирателна активност“, каза пред АФП Иса Джоб, професор по право в университета на Нджамена. „Формата на държавата не е приоритет. Всички, които отхвърлят този режим, могат да гласуват само против това, което той предлага“, добави Енок Джонданг, бивш председател на Чадската лига за човешки права (LTDH).

          - Реклама -

          Новата предложена конституция не се различава много от предишната, която концентрира значителни правомощия в ръцете на държавния глава. Лагерът на прохунтата „Да“ подкрепя единна държава, докато противниците подкрепят федерален модел. Най-радикалните опозиционни групи, някои от чиито лидери заминаха в изгнание след кървавото потушаване на демонстрация на 20 октомври 2022 г., настояват за бойкот на това, което наричат „маскарад“. Това, което се предлага, е „изолиран изборен процес“ за „увековечаване на династична система“, твърди Консултативната група на политическите актьори (GCAP), платформа от около 20 партии.

          На 20 април 2021 г. хунта от 15 генерали провъзгласи 37-годишния генерал Махамат Деби за президент на преходния период, след като баща му загина на фронтовата линия, докато придружаваше войски срещу бунтовниците. Деби младши обеща при поемането на властта да върне властта на цивилни, както и да позволи „свободни“ избори след 18-месечен „преходен“ период. Той също така обеща да не се кандидатира. Но 18 месеца по-късно, по препоръка на национален диалог, бойкотиран от огромното мнозинство от опозицията и най-мощните бунтовнически групи, Махамат Деби удължи преходния период с две години. Той също така си позволи да се кандидатира за президент, като смени армейската си униформа с цивилни дрехи.

          Масови протести избухнаха през октомври миналата година след удължаването на преходния период и те бяха жестоко потушени от силите за сигурност. Между 100 и 300 души бяха застреляни от полицията, според опозицията и неправителствените организации, докато хората протестираха в столицата Нджамена и извън нея. Властите казват, че загиналите са около 50, включително шестима членове на силите за сигурност.

          В четвъртък правителството амнистира „всички цивилни и войници“, замесени в безредиците, което показва „желанието на хунтата за национално помирение“. Опозицията протестира срещу идеята за закон за обща амнистия, предназначена да „защити от правосъдието полицаите и войниците за клането“.

          Всички протести срещу режима бяха набързо обявени за незаконни през изминалата година, с изключение на една ключова опозиционна фигура Суксес Масра, която се завърна от изгнание, след като подписа споразумение за „помирение“ с Деби.

          На 13 октомври „Хюман райтс уотч“ (HRW) изрази загриженост заради „опитите за ограничаване на политическото дисидентство преди референдума“. „За да има този референдум някаква легитимност, опозиционните партии и техните лидери трябва да се чувстват свободни да се срещат и да водят кампания. В противен случай референдумът рискува да бъде възприет като средство за превръщане на преходното правителство в постоянно.“

          18-милионното население на Чад е разделено между сухия север и мюсюлманското население, което доминира във властта над 40 години, и по-плодородния юг, обитаван предимно на християни и анимисти. Миналата година Чад беше поставен на предпоследно място в света по индекса на ООН за човешко развитие. 

          Снимка: БГНЕС

          google-news
          Последвайте Евроком в Google News

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Откриха 11-годишното дете от Бургас, което бе обявено за издирване

          11-годишно момче от Бургас, което изчезна в следобедните часове на 19 декември след тренировка по борба, е открито и върнато в семейна среда. Детето...

          Сачева: Рая Назарян няма да приеме поста на служебен премиер, никой няма да има пълно мнозинство

          Заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС и председател на социалната комисия Деница Сачева коментира политическата ситуация и предстоящите ходове на партията в предаването „Защо,...

          Агенция „Пътна инфраструктура“ отрече обвинения за закупуване на яхта

          Не сме купували яхта. Това са съобщили пред Нова телевизия от Агенция "Пътна инфраструктура" по повод на казаното от бившия служебен вицепремиер и министър...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions