INDEPENDENT: Не казвайте на никого, но на журналистите вече им липсва президентът Тръмп
"С Тръмп никога не е имало скучен момент"
Не ме разбирайте погрешно - не съм се чувствал така приповдигнат, откакто Лестър Сити спечели Висшата лига преди четири години: 2016 г. беше година на изненадите. Ако не беше толкова пищно, щях да танцувам на улицата, когато видях по CNN, че Филаделфия е изхвърлила Тръмп от Белия дом. Дадох тост, обаче. Това написа Шон О'Грейди за Independent.
И все пак като журналист имам смесени чувства. Вече започва да ми липсва президентът Доналд Дж. Тръмп.
Доналд, разбирате ли, е създаден за страхотни статии. Много се съмнявам, че новоизбраният президент Байдън ще ни държи също толкова изтощително заети. В ерата на Тръмп нюзрумите наблюдаваха часовниците си с тревога, ако е необходимо отлагаха пресконференции, докато президентът на Съединените американски щати отиде в банята, за да напише първия си гневен туит за поредния зает ден, подхранван от омраза, който обърква свободния свят.
КАПИТАЛИЗИРАНИТЕ! бяха най-топло, с благодарност приети в иначе спокоен ден за новини. ТОЛКОВА КРАСИВИ!! ТАКА МАЩАБНИ !! ЗАГУБЕНЯЦИ !! Все още се чудим какво означава „covfefe“. Със своите непрестанни туитове, интервюта, пресконференции и произволно обаждане по радиостанциите, той беше най-комуникативният президент в историята.
Twitter беше средството за избор, използвано за дребни вражди и геополитика. Особено ценени бяха ескалиращите размяни в Twitter с Ким Чен-ун, "Психично разстроеният глупак" срещу "Малкото ракетно човече", полукомичният, полутрагичен еквивалент на кубинската ракетна криза от 1962 г. за предишно поколение журналисти.
Президентът отиде при ООН, за да им каже, че Северна Корея ще бъде изпарена, но той също така стартира своите исторически мирни инициативи и срещата на върха с Ким. Страхотни снимки.
С Тръмп никога не е имало скучен момент. Още от първия ден, още през януари 2017 г., когато говорителят на президента, нещастният Шон Спайсър, заяви, че както тълпата, така и глобалната аудитория за встъпването в длъжност на Тръмп са най-големите в историята - „точка“ - войната с медиите започна. Бяхме помолени да вярваме в много повече „алтернативни факти“.
Имаше срамни сцени: бомбардировка, размирици, теории на конспирацията, фалшиви новини, измами и това, което дори можем да наречем лъжи. Плюс уволнения и оставки - помните ли осемдневното чудо, което беше Антъни “Лентяят” Скарамучи? - Бурен Даниелс, импийчмънт и слабо прикрит расизъм („добри хора от двете страни“, както се изрази Тръмп).
Може когато на глас се замисляше да вкара дезинфектант или слънчева светлина в човешкото тяло, за да убие коронавирус, беше моето любимо изказване. Но съобщеното от него желание да положи клетва на копие на собствената си книга „Изкуството на сделката“, а не на Библията, за мен остава най-зашеметяващият анекдот от ерата на Тръмп.
Уж презираше медиите и мразеше журналистите, но Тръмп наистина беше страхотен за бизнеса. Мръсната тайна на моите четения, ако искате да знаете, беше Тръмп и неговото непостоянство, лудост, нелогичност, егоистичност, детски нрав, опасност, злоба и суета и тази коса! Нецензурното поведение стимулира публиката, продажбите и кликванията, както никой друг на земята не би могъл. Точка. Това беше нещото, с което Тръмп може истински да се гордее.