Отвратителният случай с несправедливото уволнение на доц. Осиковски от УНСС е хубав пример за това докъде може да стигне някой в желанието си да се покаже добър слуга на властта. Ние често критикуваме един или друг управляващ за недостатъците му, но рядко се вглеждаме в държанието на интелигентните и успели хора, които го подкрепят.
Да те изберат за президент на европейска държава и ти да си мълчиш, докато началникът те пощипва по ухото.
Да си професор по медицина и да си мълчиш, докато този до тебе бълва порой от глупости, обидни както за всеки лекар, така и за който и да е нормален българин.
Да си интелигентен човек и в личните си разговори да се подиграваш на някого за простотията му, а пред медиите да хвалиш неговата мъдрост.
Това мълчание и държание легитимира простака, то го прави възможен – както във властта, така и навсякъде другаде. Простакът няма вина за своята простотия – не всеки е имал шанса да получи добро възпитание или хубаво образование. Какво да кажем обаче за умния, дето отлично вижда с кого си има работа и не само, че си мълчи, ами понякога даже гледа и да го похвали? Не е ли той истинският виновник?
Несправедливото уволнение на доц. Осиковски от УНСС не е просто нечия срамна постъпка, то е позор за целия университет. То е гордостта на подмазвача, който бърза да оближе там, където дори не са го и помолили.