По-малко от 2% от общата земеделска земя са площите, обработвани по биологичен начин в България. По този показател  също страната ни не може да се похвали с добър пример, макар и да не е в дъното на класациите.

Най-малко са биоплощите в Малта - 0,35%, а най-много в Австрия - над 25%. Едва 8,5% от земеделската земя на територията на Европейския съюз се обработва по биологичен начин, сочат данните в Новия план за развитие на биологичното производство, представен от Европейската комисия.

Амбициозната цел на Брюксел е до 2030 г. биологичните площи да достигнат 25% от обработваемата земя на Стария континент. Това обаче е трудно осъществимо, казват експертите, според които реалистичната прогноза е нарастване до 15-18%.

Комисията насърчава държавите членки да разработят национални планове за биологично действие. В новия програмен период ще има екосхеми, подкрепени с бюджет от 38-58 млрд. евро за периода 2023-2027 г. Какъв да бъде точният размер все още се дебатира.