Search Suggestions
      вторник, 20.01.26
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          НачалоЧестно Казано„Политически маскопад“ - малката проповед от еп. 164 на „Честно казано с...
          „Политически маскопад“ – малката проповед от еп. 164 на „Честно казано с Люба Кулезич”

          „Политически маскопад“ – малката проповед от еп. 164 на „Честно казано с Люба Кулезич”

          2 юни 2022 | 00:00 230
          - Реклама -

          Не е истина какво се случва с някои образцови представители на българщината, още щом се надишат с райския газ на властта. Не че не сме виждали всякакви метаморфози в салона с кривите огледала на българската политика. Има си и стародавна поговорка по въпроса. „Пази, Боже, сляпо да прогледа“. Но някои трансформации са поразителни. Скоростта, с която се случват, е изумителна. Каква лъчезарна мацка беше Калина Константинова, когато с Кирил и Асен обявиха създаването на „Продължаваме промяната“ и се заканиха да разглобят корупционната машина на ГЕРБ. Усмивката й приличаше на добре асфалтирана магистрала, за разлика от катастрофиралия в кражби строеж на „Хемус“. Лустрото на университетската й школовка в Ню Йорк и Лондон затъмняваше съмнителния блясък на кърджалийски поцинковани кофи и лекьосани дамски репутации в политическия харем на Борисов. Осем месеца по-късно Калина е вице премиер по ефективно управление в кабинета на Промяната. Падна й се да покаже уменията си за ефективно управление на кризата с украинските бежанци. Но именно ефективността бомбира с гръм и трясък, въпреки изпратените от Европа 152 милиона евро за целта. Отначало Калина го удари на лъскав пиар. Изсипа 52 милиона евро на хотелиерите по морето да си напълнят гушките в мъртвия сезон преди лятото, като приютят бегълците от войната в Украйна. Главно майки с деца. Ако не бяха доброволците да поемат черната работа с покриването на елементарнии насъщни техни нужди, получаваше се картинка с фотошоп като от журнал. Хем бежанците на кеф, хем хотелиерите на келепир, хем саморекламата за пред Европа върви с пълна пара. Само дето за съдбата на останалите 100 милиона евро, отпуснати за справянето с бежанската криза, правителството дума не отваря. Затова пък идилията свърши, лятото дойде и луксозното мандало падна. Няколко хиляди украинци трябваше спешно да изпаднат от бляскавата рамка на българското гостоприемство. За да бъдат транспортирани като добитък по бежански лагери, наподобяващи Бухенвалд и Освиенцим, макар и с пребоядисани бараки. Украинците обаче се опънахана на шанса да бъдат запокитени в неизвестността, натоварени на влакови композиции като от филмите за Холокоста. И ето тук се състоя драстичната промяна на миловидната Калина. В уникално видеообръщение показа озъбеното лице на надзирател, който потушава бунт в концентрационен лагер. Нахока украинците за претенциите им, отмени програмата за преместването им и посече идеята за интеграцията им в българското общество. С ожесточението си показа, че подобна идея не е и докосвала управленските й хоризонти. Оттук и информационният хаос, който обърка и българските чиновници, и украинците. Другата дума за това е некадърност. Или неграмотност. Един сайт с описание на възможностите за настаняване на бежанци щеше да свърши работа повече от декларациите за солидарност с Украйна. Но не би. Обаче в такъв случай къде е мястото на прословутите западни дипломи, с които Промяната обеща да бори дебелащината, завещана от публичните похвати на Борисов и аверите му зад и пред кулисите. Въпросът звучи все по-отчайващо и все по-риторично. Защото и харвардският имидж на премиера Петков сдаде багажа с коментара му за гафа на Калина Константинова. „Стига им досегашният лукс. Все пак са бежанци“. Подобна солидарност в един очевиден управленски, а и човешки провал буди страх. Както беше казал Николай Слатински: „Политическият маскарад се превръща в маскопад“. Дано подобно падане на маските не доведе до израждане на „Промяната“ в някакво гротесково подобие на копейкиновците в родната политика. Същите, които ваксинирани яхват вълната на антиваксърите. Държат банковите си влогове в евро, докато на думи бранят суверенитета на българския лев. И се борят за руския нефт до дупка, докато си правят селфита с Джо Байдън.

          - Реклама -

          Не е истина какво се случва с някои образцови представители на българщината, още щом се надишат с райския газ на властта. Не че не сме виждали всякакви метаморфози в салона с кривите огледала на българската политика. Има си и стародавна поговорка по въпроса. „Пази, Боже, сляпо да прогледа“. Но някои трансформации са поразителни. Скоростта, с която се случват, е изумителна. Каква лъчезарна мацка беше Калина Константинова, когато с Кирил и Асен обявиха създаването на „Продължаваме промяната“ и се заканиха да разглобят корупционната машина на ГЕРБ. Усмивката й приличаше на добре асфалтирана магистрала, за разлика от катастрофиралия в кражби строеж на „Хемус“. Лустрото на университетската й школовка в Ню Йорк и Лондон затъмняваше съмнителния блясък на кърджалийски поцинковани кофи и лекьосани дамски репутации в политическия харем на Борисов. Осем месеца по-късно Калина е вице премиер по ефективно управление в кабинета на Промяната. Падна й се да покаже уменията си за ефективно управление на кризата с украинските бежанци. Но именно ефективността бомбира с гръм и трясък, въпреки изпратените от Европа 152 милиона евро за целта. Отначало Калина го удари на лъскав пиар. Изсипа 52 милиона евро на хотелиерите по морето да си напълнят гушките в мъртвия сезон преди лятото, като приютят бегълците от войната в Украйна. Главно майки с деца. Ако не бяха доброволците да поемат черната работа с покриването на елементарнии насъщни техни нужди, получаваше се картинка с фотошоп като от журнал. Хем бежанците на кеф, хем хотелиерите на келепир, хем саморекламата за пред Европа върви с пълна пара. Само дето за съдбата на останалите 100 милиона евро, отпуснати за справянето с бежанската криза, правителството дума не отваря. Затова пък идилията свърши, лятото дойде и луксозното мандало падна. Няколко хиляди украинци трябваше спешно да изпаднат от бляскавата рамка на българското гостоприемство. За да бъдат транспортирани като добитък по бежански лагери, наподобяващи Бухенвалд и Освиенцим, макар и с пребоядисани бараки. Украинците обаче се опънахана на шанса да бъдат запокитени в неизвестността, натоварени на влакови композиции като от филмите за Холокоста. И ето тук се състоя драстичната промяна на миловидната Калина. В уникално видеообръщение показа озъбеното лице на надзирател, който потушава бунт в концентрационен лагер. Нахока украинците за претенциите им, отмени програмата за преместването им и посече идеята за интеграцията им в българското общество. С ожесточението си показа, че подобна идея не е и докосвала управленските й хоризонти. Оттук и информационният хаос, който обърка и българските чиновници, и украинците. Другата дума за това е некадърност. Или неграмотност. Един сайт с описание на възможностите за настаняване на бежанци щеше да свърши работа повече от декларациите за солидарност с Украйна. Но не би. Обаче в такъв случай къде е мястото на прословутите западни дипломи, с които Промяната обеща да бори дебелащината, завещана от публичните похвати на Борисов и аверите му зад и пред кулисите. Въпросът звучи все по-отчайващо и все по-риторично. Защото и харвардският имидж на премиера Петков сдаде багажа с коментара му за гафа на Калина Константинова. „Стига им досегашният лукс. Все пак са бежанци“. Подобна солидарност в един очевиден управленски, а и човешки провал буди страх. Както беше казал Николай Слатински: „Политическият маскарад се превръща в маскопад“. Дано подобно падане на маските не доведе до израждане на „Промяната“ в някакво гротесково подобие на копейкиновците в родната политика. Същите, които ваксинирани яхват вълната на антиваксърите. Държат банковите си влогове в евро, докато на думи бранят суверенитета на българския лев. И се борят за руския нефт до дупка, докато си правят селфита с Джо Байдън.

          ОЩЕ ОТ ВИДЕО

          Красимир Янков в “Честно казано с Люба Кулезич” – 15.01.2026 год.

          Радикална промяна на модела, а не съучастие с него. Това е призивът на сформираното Гражданско движение за президентска република. Къде са примамливите и къде...

          Стефан Иванов в “Честно казано с Люба Кулезич” – 15.01.2026 год.

          Излишното героизиране на политици е било 30 години инструмент за амнистия на комунистическата номенклатура. Какво свидетелстват фактите за събитията от януари и февруари 1997-а...

          Стойко Стоянов в “Честно казано с Люба Кулезич” – 15.01.2026 год.

          „Балансьор“ из годините на прехода, пазител на етническия мир... в резултат имаме бетониран и порочен модел от „обръчите и фирми“. Кой се бори днес...

          Тома Белев в “Честно казано с Люба Кулезич” – 15.01.2026 год.

          "Ама, какво стана с широкото обединение?" - въпрос, на който не иска повече да отговаря Тома Белев - съпредседател на „Зелено движение“. Защо? И още...

          „Радев: Есть такая партия!”

          Малката проповед от еп. 313 на „Честно казано с Люба Кулезич” по ТВ „Евроком“

          Марк Цеков в “Честно казано с Люба Кулезич” – 08.01.2026 год.

          Говорим с представители на т.н. „поколение Gen Z” - онези, които „старите политически влъхви“ считат за заблудени, но грешат. Говорим с поколението, което знае...

          Искра Ангелова, Боряна Пунчева в “Честно казано с Люба Кулезич” – 08.01.2026 год.

          Посочваме недъзите на културните конкурси, опаковени в чиновнически калъп, и не спестяваме демонстрираната непрозрачност и непрофесионализъм. Петиция на общественици настоява да спрат безумията на...

          „740 живота”

          Малката проповед от еп. 312 на „Честно казано с Люба Кулезич” по ТВ „Евроком“

          Иван Сотиров в “Честно казано с Люба Кулезич” – 08.01.2026 год.

          Как изглежда следпротестна България, катализирала нуждата от промяна. Седмици след оставката и месеци преди неизбежните предсрочни избори ? Питаме едно от ярките лица на...

          Манол Глишев в “Честно казано с Люба Кулезич” – 08.01.2026 год.

          Поглеждаме към 2026-а и разпознаваме ужасяващи прилики с 1939-а. Доколко оправдани са страховете от дрънкане на оръжие и подмятането на заплахи към други държави?...
          Вашият коментар
          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions