Днес, 14 февруари, българите могат да избират за празненство между три празника, които съвпадат на една дата. Това са празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, празникът на влюбените – Свети Валентин и църковният празник за Успението на Свети Кирил Славянобългарски.
- Реклама -
Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките. Денят на свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Според народните традиции свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята.
На Трифон Зарезан навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие.
С хубаво вино може да се почерпим и за другия празник – Денят на влюбените или Свети Валентин.
Името на празника идва от християнски мъченик на име Валентин. Връзката между Свети Валентин и романтичната любов обаче не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване на 14 февруари от папа Геласий I около 494 г. През XIV век на този ден започват да се разменят любовни послания под формата на валентинки.
На този ден се спазват редица обичаи и традиции в чест на Св. Валентин. Най-важната от тях е да се правят подаръци на любимите. Празникът не присъства в православната традиция, но неговият смисъл напоследък го наложи и у нас.
Днес православна църква чества успението на св. Константин-Кирил Философ. Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Учил в Магнаурска школа в Цариград заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий. Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, брат на св. Кирил.
Днес, 14 февруари, българите могат да избират за празненство между три празника, които съвпадат на една дата. Това са празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, празникът на влюбените – Свети Валентин и църковният празник за Успението на Свети Кирил Славянобългарски.
- Реклама -
Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките. Денят на свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Според народните традиции свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята.
На Трифон Зарезан навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие.
С хубаво вино може да се почерпим и за другия празник – Денят на влюбените или Свети Валентин.
Името на празника идва от християнски мъченик на име Валентин. Връзката между Свети Валентин и романтичната любов обаче не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване на 14 февруари от папа Геласий I около 494 г. През XIV век на този ден започват да се разменят любовни послания под формата на валентинки.
На този ден се спазват редица обичаи и традиции в чест на Св. Валентин. Най-важната от тях е да се правят подаръци на любимите. Празникът не присъства в православната традиция, но неговият смисъл напоследък го наложи и у нас.
Днес православна църква чества успението на св. Константин-Кирил Философ. Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Учил в Магнаурска школа в Цариград заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий. Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, брат на св. Кирил.
