Украинският войник Виктор Сушков загина преди няколко дни на фронтовата линия, докато се опитваше да спре нахлуването на руските войски. Той беше женен за Ирина Сускова, 25-годишна журналистка, която работи в „Обозревател“. След като Сусковола разбра за новината за смъртта на съпруга си, потърси утеха в писмена форма. Ирина публикува красива статия, „най-тъжната в кариерата си“, във Фейсбук, за да изрази своята неизчерпаема болка преди най-горчивата загуба в живота си.
- Реклама -
Ето какво написа тя във Фейсбук:
Предстои ми да напиша най-страшните думи в живота си. Ще пиша на руски, за последен път, защото го говоря само с вас. Не мога да не пиша, искам целият свят да крещи какъв беше ти. И без теб мога само едно – да пиша.
Седя до мъртвия си съпруг. Животът ми лежи до мен в затворен ковчег. Животът ми, който изтри сълзите ми и каза, че никога няма да си тръгне. Който ме галеше цяла нощ, когато беше лошо. Който се хвалеше с мен на всяка крачка. И аз се похвалих с теб. И Слава Богу, че беше ти. Сякаш вече не съществувам.
Не познавам по-чист, по-мил и по-достоен Човек. Ти беше най-добрият във всичко. Не защото беше мой. Така беше, ти го направи. Бяше оценен навсякъде.
Всичките ти думи звънтят в ушите ми. Само привързан, никога не си говорил за другите. Ако се появи нещо готино у нас, веднага казахте с кого ще го споделим. Ако нещо се случи, аз се държах само заради теб. Едно „zzzzy!“ достатъчно, за да стои тихо на струната.
И всичко, което е взел със себе си, винаги е раздавал, за да се похвали как готвя. Никога не съм се страхувала от нищо, нито веднъж. Усмихваше се всеки ден, дори ако всичко беше лошо. „Облечен съм топло и се храня добре“ – за всички поводи. Направихте планове за следващата година, когато отидем при родителите си. — Отказвал ли съм ти някога нещо? – ти отговори на всичките ми най-големи глупости.
„Тук ще те почерпя и всичко определено ще бъде наред, все още имаме деца да раждаме“, „Каква работа, основното е, че си здрава и щастлива“, „Искам това малко момиченце за себе си“, казваше всеки ден.
И той винаги помагаше, можех да поискам всичко. — Ти командир ли си? Ти се пошегува с хитра усмивка. „По-лошо“, казах аз, „аз съм жената на командира“ и го целунах по носа.
Бих могъл да ти кажа нещо, което те никога не казват на никого, но винаги си разбирал.
След сватбата добавихте къща към сърцето близо до моя контакт и казахте: „Сега ти си моят дом завинаги“.
Знаех колко непоносими ще бъдем на стари години („зззи, пак тигана не е на мястото“, „зззи, зззи, който пи кафе и не получи капсулата“), знаех какви очи ще имат децата ни. Мислех какво да ти подаря за първата ти годишнина от сватбата, а трябваше да избера венец за гроба ти. В последния разговор ми каза, че ме пазиш докато спя. Сега пазя твоя до края на живота си.
Вие сте офицер с такъв вътрешен кодекс на честта, за който тези кучи синове дори не биха могли да мечтаят. Ти си моето сърце! Ти си моята душа! Беше и ще бъдеш. Обичам те безкрайно и се гордея с теб.
Проклинам тези фашисти за теб, мили, за неродените ни деца, за откраднатия живот, твоя и моя.
Седя до мъртъв съпруг. Аз съм вдовица на 25. Нечовеците откраднаха живота ми. Шибаната Русия открадна живота ми.