Живеем в свят, в който държавите стават все по-свързани една с друга. Социалните мрежи и интернет дават възможност на хората да се информират какво се случва дори и на другия край на света, а глобализмът ни принуди и да се интересуваме от събитията в другите държави. Последният пример за това са парламентарните избори във Франция.
На първи тур миналата неделя Коалицията “Заедно”, подкрепяща френския президент Еманюел Макрон, спечели 25,71% от гласовете, а левият блок на Жан-Люк Меланшон “Нов народен екологичен и социален съюз” получи 25,61%, сочат резултатите. Предстои гласуване на втори тур за депутати в Националното събрание в неделя, което ще реши кой ще има мнозинство от 289 места в Националното събрание. Ако Макрон загуби мнозинството си, това ще затрудни плановете му да провежда реформи, които пряко или не ще се отразят на целия Европейски съюз.
Последните месеци у нас едно от най-споменаваните имена на чужд политик е това на президента на Франция – Еманюел Макрон. Неговото желание България да вдигне ветото над Северна Македония за започване на преговори за влизане в Европейския съюз преди да изтече френското председателство спомогна да се засили политическата криза у нас.
Франция и Германия са двигателите на Европейския съюз, а ние като част от него, се влияем от политическите решения на световните лидери. Ето защо завой в една от двете водещи сили на съюза е силно вероятно да означава промяна в цяла Европа, включително и в България.
Миналата седмица на изборите във Франция бе отбелязана много ниска избирателна активност, особено за стандартите на страната – 47, 5%. Това вероятно показва, че обществото не вярва в автентичността на вота.
Във Франция, ако президент управлява при парламент, ръководен от друго политическо мнозинство, се получава т. нар. “съжителство“, което затруднява държавния глава да прокарва програмата си, защото няма мнозинство в парламента. А когато се сблъскат ляво и дясно то различията могат да доведат до блокаж и политическа криза, каквато започваме да наблюдаваме все повече в държавите. Причините за това са много, но след Ковид и войната в Украйна „сърдитите“ и „апатичните“ увеличават броя си и се превръщат в мнозинство, което определя пътя, по който предстои да поеме Европа.
Повече вижте във видеото!