Във фаталния ден на 6 февруари в 04.17 ч. Некла кърмила новороденото си в родния си град в турския окръг Хатай. След няколко секунди тя и бебето били затрупани под развалините.
Евроком предава разказа на невероятното оцеляване предадено от ББС
„Беше красива сграда, чувствахме се в безопасност“, започва разказа си Некла.
„Когато започна земетресението, тръгнах към мъжа ми, който беше в друга стая с другия ни син, а той тръгна към мен”.
Но докато мъжът се втурнал към Некла и сина им, върху тях паднал гардероб. Младата майка лежала със сина си на гърдите, когато падащ гардероб попречил на бетонен блок да ги смаже. Майката и бебето останали в това положение през следващите четири дни.
Докато лежала с бебето на ръце, Некла не виждала нищо, защото всичко около нея било в тъмнина. Трябвало да разчита на другите си сетива, за да разбере какво се случва около нея.
Единствената и утеха било, че Джагиз още дишал.
Първоначално Некла се задушавала от ужасния прах, но когато прахът се слегнал, се почувствала много по-добре. „Земетресението се засили, стената падна, всичко се разклати, сградата започна да променя позицията си. Когато тресенето спря, в първия момент дори не разбрах, че целият под се е срутил. Виках, но отговор нямаше”, разказва Некла.
Чувала гласове, но не се надявала, че някой ще може да им помогне.
„Бях ужасена“, казва Некла.
В мрака под руините Некла загубила всякаква представа за времето.
„Много планираш, когато имаш дете, а после изведнъж се озовахме под развалините“, казва младата майка.
Въпреки това тя знаела, че трябва да се грижи за малкия си син. Някак успяла да го накърми в това затворено пространство.
Страхувала се какво се е случило с близките й и дали са оцелели след земетресението.
Некла не вярвала, че спасителите ще ги измъкнат, но фактът, че Джагиз лежал на гърдите й, й давал сили да издържи.След повече от 90 часа, прекарани под земята, Некла чула кучешки лай. Мислела, че сънува.
След лаенето обаче чула гласове.
„Добре ли си. Почукайте веднъж, ако си. В кой апартамент си?“, чула някой да й казва.
Спасителите копали неуморно, докато стигнат до нея и Джагиз. В един момент ярката светлина на фенерчето заслепила майката.
Когато спасителите я попитали на колко години е Джагиз, Некла не знаела какво да отговори. Синът й е само на 10 дни, когато са затрупани в развалините.
Шокираща изповед на младата майка, която дни наред била затрупана с новороденото си бебе
Във фаталния ден на 6 февруари в 04.17 ч. Некла кърмила новороденото си в родния си град в турския окръг Хатай. След няколко секунди тя и бебето били затрупани под развалините.
Евроком предава разказа на невероятното оцеляване предадено от ББС
„Беше красива сграда, чувствахме се в безопасност“, започва разказа си Некла.
„Когато започна земетресението, тръгнах към мъжа ми, който беше в друга стая с другия ни син, а той тръгна към мен”.
Но докато мъжът се втурнал към Некла и сина им, върху тях паднал гардероб. Младата майка лежала със сина си на гърдите, когато падащ гардероб попречил на бетонен блок да ги смаже. Майката и бебето останали в това положение през следващите четири дни.
Докато лежала с бебето на ръце, Некла не виждала нищо, защото всичко около нея било в тъмнина. Трябвало да разчита на другите си сетива, за да разбере какво се случва около нея.
Единствената и утеха било, че Джагиз още дишал.
Първоначално Некла се задушавала от ужасния прах, но когато прахът се слегнал, се почувствала много по-добре. „Земетресението се засили, стената падна, всичко се разклати, сградата започна да променя позицията си. Когато тресенето спря, в първия момент дори не разбрах, че целият под се е срутил. Виках, но отговор нямаше”, разказва Некла.
Чувала гласове, но не се надявала, че някой ще може да им помогне.
„Бях ужасена“, казва Некла.
В мрака под руините Некла загубила всякаква представа за времето.
„Много планираш, когато имаш дете, а после изведнъж се озовахме под развалините“, казва младата майка.
Въпреки това тя знаела, че трябва да се грижи за малкия си син. Някак успяла да го накърми в това затворено пространство.
Страхувала се какво се е случило с близките й и дали са оцелели след земетресението.
Некла не вярвала, че спасителите ще ги измъкнат, но фактът, че Джагиз лежал на гърдите й, й давал сили да издържи.След повече от 90 часа, прекарани под земята, Некла чула кучешки лай. Мислела, че сънува.
След лаенето обаче чула гласове.
„Добре ли си. Почукайте веднъж, ако си. В кой апартамент си?“, чула някой да й казва.
Спасителите копали неуморно, докато стигнат до нея и Джагиз. В един момент ярката светлина на фенерчето заслепила майката.
Когато спасителите я попитали на колко години е Джагиз, Некла не знаела какво да отговори. Синът й е само на 10 дни, когато са затрупани в развалините.