Моята книга, която се казва “Моето лудо олимпийско лято”, е книга за вдъхновението, за възкръсването на човешкия труд. Така писателят Димо Райков описа последното си произведение в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич.
- Реклама -
Райков разказа за палитрата от емоции, които е изпитал на Олимпиадата в Париж, повод за книгата:
Когато бях там и валеше страхотен дъжд, народът около мен беше мокър, но никой не мислеше нито за дъждобран, нито за чадър и плаче. Всичко беше в сълзи, беше нещо велико. Отсреща Нотр Дам, отзад Айфеловата кула, цялата човешка история и памет около нас, и тази песен, с историята на Селин Дион. Знаейки съдбата и усилията й, знаейки борбата, която води, сълзите на хората се смесваха със сълзите на Господа.
На въпроса защо е избрал това събитие за мото на своята книга, писателят отговори така:
Цял живот като писател и като човек, тръгнал на 15 години от родното Малко Търново, втора гранична зона, не можеше пиле да прехвръкне. Нещо отвътре ни караше да полетим отвъд планината. И когато тръгне човек на 15 години, и живее половината си живот в т.нар. СОЦ, и след това 35 години в демокрацията, от които 20 години в града, център на света – Париж, как няма да избереш това нещо. Избрах го като една осъшествена моя мечта.
Според Димо Райков, „Париж е единственият град-човек“.
Моята книга, която се казва “Моето лудо олимпийско лято”, е книга за вдъхновението, за възкръсването на човешкия труд. Така писателят Димо Райков описа последното си произведение в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич.
- Реклама -
Райков разказа за палитрата от емоции, които е изпитал на Олимпиадата в Париж, повод за книгата:
Когато бях там и валеше страхотен дъжд, народът около мен беше мокър, но никой не мислеше нито за дъждобран, нито за чадър и плаче. Всичко беше в сълзи, беше нещо велико. Отсреща Нотр Дам, отзад Айфеловата кула, цялата човешка история и памет около нас, и тази песен, с историята на Селин Дион. Знаейки съдбата и усилията й, знаейки борбата, която води, сълзите на хората се смесваха със сълзите на Господа.
На въпроса защо е избрал това събитие за мото на своята книга, писателят отговори така:
Цял живот като писател и като човек, тръгнал на 15 години от родното Малко Търново, втора гранична зона, не можеше пиле да прехвръкне. Нещо отвътре ни караше да полетим отвъд планината. И когато тръгне човек на 15 години, и живее половината си живот в т.нар. СОЦ, и след това 35 години в демокрацията, от които 20 години в града, център на света – Париж, как няма да избереш това нещо. Избрах го като една осъшествена моя мечта.
Според Димо Райков, „Париж е единственият град-човек“.
На пресконференция на 12 юни Атлантическия съвет в България оповести нарушаване на европейски директиви и регулаторни рамки от страна на базирания в България, но...
