На 11 септември почитаме паметта на преподобна Теодора, живяла през V век в град Александрия.
- Реклама -
Тя била омъжена за добър човек, но по дяволска прелъст беше въвлечена в прелюбодеяние. Изгаряна от разкаяние, преоблечена като мъж, постъпила в мъжки манастир. Там прекарала осем години в строги аскетически подвизи и получила благодат да върши чудеса.
Скоро обаче настъпили тежки изпитания. Понеже я смятали за мъж, Теодора била несправедливо обвинена за оскверняването на една жена. Заедно с новороденото дете я изгонили от манастира.
В пустинята светицата преживявала с треви, понасяла жегата и студа, заплашвана от диви зверове. Така преминали седем години. Накрая монасите се смилили и приели обратно в манастира нея и детето. Там тя прекарала още две години в подвига на затворничеството, като учела детето на страх Божи.
Едва в края на живота ѝ се разкрила тайната за нейния пол. Тогава всички, които я бяха наскърбили и обвинявали несправедливо, просили прошка.
Вестта за светата подвижница достигнала и до съпруга ѝ. Божият промисъл го довел в манастира именно в деня на нейната кончина. Дълбоко развълнуван от примера ѝ, той напуснал света, приел монашество в същата обител и се настанил в нейната килия. Живял още малко време след нея като примерен Божи угодник.
Осиновеното от преподобната дете възприело нейното монашеско име и подражавало на нейния подвиг. По-късно то станало игумен на същия манастир.
На 11 септември почитаме паметта на преподобна Теодора, живяла през V век в град Александрия.
- Реклама -
Тя била омъжена за добър човек, но по дяволска прелъст беше въвлечена в прелюбодеяние. Изгаряна от разкаяние, преоблечена като мъж, постъпила в мъжки манастир. Там прекарала осем години в строги аскетически подвизи и получила благодат да върши чудеса.
Скоро обаче настъпили тежки изпитания. Понеже я смятали за мъж, Теодора била несправедливо обвинена за оскверняването на една жена. Заедно с новороденото дете я изгонили от манастира.
В пустинята светицата преживявала с треви, понасяла жегата и студа, заплашвана от диви зверове. Така преминали седем години. Накрая монасите се смилили и приели обратно в манастира нея и детето. Там тя прекарала още две години в подвига на затворничеството, като учела детето на страх Божи.
Едва в края на живота ѝ се разкрила тайната за нейния пол. Тогава всички, които я бяха наскърбили и обвинявали несправедливо, просили прошка.
Вестта за светата подвижница достигнала и до съпруга ѝ. Божият промисъл го довел в манастира именно в деня на нейната кончина. Дълбоко развълнуван от примера ѝ, той напуснал света, приел монашество в същата обител и се настанил в нейната килия. Живял още малко време след нея като примерен Божи угодник.
Осиновеното от преподобната дете възприело нейното монашеско име и подражавало на нейния подвиг. По-късно то станало игумен на същия манастир.
Реклама на “руZZката” църква