Това, което някога изглеждаше като сюжет от научна фантастика, вече се превръща в реалност — малък брой изследователи по света разработват компютри, създадени от живи клетки. Сред водещите в тази новаторска област е екипът на лабораторията FinalSpark в Швейцария, който се стреми да промени начина, по който разбираме изчислителните технологии.
Целта им е амбициозна: „живи“ сървъри, които учат и обработват информация като мозък, но консумират многократно по-малко енергия от сегашните изкуствени интелекти.
„Когато започнеш да казваш: ‘Ще използвам неврон като малка машина’, това променя погледа към самите нас — към начина, по който разбираме мозъка и съзнанието,“ казва д-р Фред Джордан, съосновател на FinalSpark.
От стволови клетки до „мини мозъци“
Процесът започва със стволови клетки, получени от човешка кожа, които лабораторията закупува от лицензирани доставчици в Япония.
Тези клетки се развиват в органоиди — малки клъстери от неврони и поддържащи клетки, наподобяващи миниатюрни мозъци.
„Всяко малко бяло кълбо е мини мозък, изграден от живи клетки,“ обяснява д-р Флора Броци, клетъчен биолог в екипа.
След няколко месеца органоидите се прикрепят към електроди, за да започнат да реагират на електрически сигнали — основата за бъдещи биологични изчисления.
Когато електрод изпрати импулс, невроните реагират с електрическа активност, която може да се проследи на екрана. В някои случаи отговорите внезапно спират, след което следва „изблик“ на енергия — феномен, който учените все още не могат напълно да обяснят.
„Може би просто сме ги раздразнили,“ шегува се д-р Джордан.
Опит за създаване на „мислеща машина“
Изследователите се опитват да накарат тези органоиди да се учат и адаптират, както прави човешкият мозък.
„Както при изкуствения интелект, идеята е да подадеш информация и да получиш резултат — например, разпознаване на изображение,“ казва Джордан.
Този тип изчисления изискват нов подход към поддръжката.
Докато един традиционен компютър се нуждае само от електричество, „биокомпютрите“ имат нужда от хранителни вещества и поддържане на жизнени условия.
„Органоидите нямат кръвоносни съдове, а човешкият мозък се нуждае от тях, за да функционира. Това остава най-голямото предизвикателство,“ отбелязва проф. Саймън Шулц от Империал Колидж Лондон.
„Живите компютри“ на границата между наука и философия
Органоидите във FinalSpark оцеляват до четири месеца, но учените наблюдават интензивни електрически „вълни“ преди смъртта им, подобни на активността, регистрирана в човешкия мозък при настъпване на клинична смърт.
„Имало е няколко случая, когато активността рязко се увеличава в последните секунди. Имаме над 2000 такива случая. Това е тъжно — трябва да прекъснем експеримента и да започнем отначало,“ признава Джордан.
Шулц обаче настоява, че няма място за страх или етична паника:
„Те са просто компютри, направени от друг материал.“
Биокомпютрите по света
Швейцарският проект не е единствен.
През 2022 г. австралийската компания Cortical Labs успя да накара изкуствено отгледани неврони да играят играта „Pong“, а изследователи от Университета Джонс Хопкинс създават подобни „мини мозъци“, за да тестват лекарства срещу Алцхаймер и аутизъм.
„Биокомпютрите няма да заменят силиция, а ще го допълват – особено в моделирането на мозъчни заболявания,“ казва д-р Лена Смирнова от Джонс Хопкинс.
Проф. Шулц също вярва, че „wetware“ ще намери нишата си:
„Те няма да надминат силициевите чипове, но ще запълнят празнина там, където е нужно адаптивно мислене.“
От научна фантастика към лабораторна реалност
Д-р Джордан не крие, че вдъхновението му идва от фантастичните романи и филми.
„Винаги съм бил фен на научната фантастика. Сега чувствам, че живея в нея — сякаш аз пиша книгата,“ казва той с усмивка.
Макар че пълноценен „жив компютър“ все още звучи като утопия, учените вярват, че първите реални приложения на биологичните процесори може да се появят в рамките на едно десетилетие — и това може да бъде първата стъпка към ерата, в която машините наистина мислят живо.