Тони Блеър, избраникът на текущия президент на Америка Доналд Тръмп да играе ключова роля в следвоенното управление на Газа, не е непознат в договарянето на мирни споразумения.
Като министър-председател на Обединеното кралство от 1997 до 2007 г., той помогна за сключването на Споразумението от Разпети петък през 1998 г., което сложи край на насилието в Северна Ирландия. След напускането на поста, Блеър стана специален пратеник на Квартета – група, съставена от ООН, ЕС, САЩ и Русия, чиято мисия бе да намери траен път към мир между Израел и Палестина. Той заемаше тази роля до 2015 г.
Както показаха клането на 7 октомври 2023 г. от Хамас и последвалото разрушение на Газа от израелската армия, определено от орган на ООН като геноцид, Квартетът се провали в мисията си.
Настоящият 20-точков мирен план, обсъждан в Египет, е кратък и конкретен: той акцентира върху връщането на израелските заложници, демилитаризацията на Газа и разполагането на международни сили за сигурност в района.
Планът не предвижда експулсиране на палестинци, за разлика от някои по-ранни предложения на администрацията на Тръмп, които правозащитни организации нарекоха „етническо прочистване“.
На 8 октомври 2025 г. Тръмп обяви началната фаза на мирния план – с размяна на заложници за затворници и прекратяване на огъня. Преговорите обаче продължават по спорни въпроси, включително разоръжаването на бойните групировки в Газа.
Споразумението предвижда временен палестински комитет от технократи, който да управлява Газа под надзора на „Съвет за мир“, оглавяван от Тръмп. Единственото публично известно име в този съвет засега е Тони Блеър, който от известно време води преговори с администрацията на Тръмп за разработване на плана.
Като специалист по международни отношения и палестинска политика, авторът на анализа предупреждава, че планът повтаря слабостите на предишни мирни инициативи – липса на палестинско участие и отказ от признаване на правото на самоопределение.
Новата рамка се определя като асиметрична – тя дава предимство на Израел в постигането на политическите му цели и налага международен контрол върху палестинците, без реални гаранции за тяхната държавност.
Политолози определят подобен модел като форма на „нелиберален мир“ – процес, при който конфликтите се „уреждат“ чрез авторитарни средства, без истински преговори и без отчитане на основните причини за насилието.
Примери за това са подходите към конфликтите в Турски Кюрдистан, Чечня и Нагорни Карабах.
За разлика от това, Споразумението от Разпети петък в Северна Ирландия се отличава със всеобхватност и демократична легитимност – всички страни в конфликта участваха, а населението одобри мира чрез референдуми и в двете части на острова.
„Ръката на историята беше върху плещите на онези, които участваха в преговорите,“ каза тогава Блеър, подчертавайки значението на приобщаването и взаимното доверие.
Днес обаче ролята му в плана на Тръмп за Газа е различна – липсва палестинско представителство, Хамас е изключен от бъдещите разговори, а Фатах е споменат бегло. Няма и механизъм, който да осигури реален глас на палестинците.
Анализатори сравняват предложения „Съвет за мир“ с временната коалиционна администрация в Ирак (2003–2004 г.), създадена от САЩ, която беше критикувана за корупция и липса на прозрачност.
Историята показва, че Блеър е бил свързан и с предишни неуспешни опити – Квартетът не успя да противодейства на разширяването на израелските селища и усилването на окупацията, като пренебрегна палестинското право на суверенитет.
Макар планът на Тръмп да предлага краткосрочно облекчение за жителите на Газа, траен мир не може да бъде постигнат без реално палестинско самоопределение и участие в процеса.
В Северна Ирландия, Блеър разбираше значението на неутралното посредничество и участието на всички страни.
В Газа, според критиците, той рискува да стане част от още един „нелиберален мир“ – налаган отвън, а не изграден отвътре.