Надценките върху млечните продукти в търговската мрежа у нас достигат шокиращите 90% – това показва проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), обхванала над 500 обекта от 50 различни търговски вериги и малки магазини. За сравнение, в повечето европейски държави надценката варира между 25% и 35%.
Анализ на тревожните резултати направиха икономистът Юлиан Войнов и председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров в студиото на „Здравей, България“ по NOVA. Според тях, пазарът е силно изкривен, а крайните цени – непрозрачни и манипулирани от големите търговски вериги.
„Темата не е нова – говорим за това от години, но досега всичко се замиташе под килима“, заяви Зоров. Според него, КЗК най-накрая потвърждава нещо, което отдавна е очевидно за бранша – драстичното разминаване между доставната и продажната цена на млечните продукти.
Производителите обаче са с вързани ръце – договорите с търговските вериги съдържат клаузи за „търговска тайна“, които им забраняват да обявяват на какви цени продават стоката си. Това прави невъзможно за потребителите да разберат реалната стойност на продуктите, които купуват.
„Кашкавалът стига до 90% надценка в магазините. Сиренето – до 60%, а млякото – до 80%. Това са реални числа от проверката на КЗК,“ заяви Зоров.
Още по-фрапиращ е фактът, че въпреки инфлацията и поскъпването на стоките, производствените цени към веригите не са променяни от 1 октомври 2022 г. В същото време, от млекопреработвателите се изискват допълнителни отстъпки и такси.
Икономистът Юлиан Войнов допълни, че млечните продукти в България са средно с 25% по-скъпи от тези в ЕС, въпреки че покупателната способност на българина е почти наполовина по-ниска от тази на средния европеец.
„Имаме пълно изкривяване на пазара и липса на ефективен контрол,“ заяви той.
„Едни и същи търговски вериги предлагат едни и същи продукти – но тези с чужд произход влизат на по-добри условия и с по-ниска надценка от българските. Това е дискриминация спрямо родните производители.“
Зоров беше категоричен: производителите нямат реална възможност да поставят условия на търговските вериги. Ако някой се опита да настоява за прозрачност или по-ниска надценка – продуктите му просто изчезват от рафтовете, въпреки че са платени т.нар. „такси за листване“.
„Ако дръзнеш да се противопоставиш – свалят те от рафтовете. Това е механизмът на натиск. Никой не говори за това, но всички го знаят,“ каза той.
По думите на Войнов, създаденият от правителството сайт за следене на цените не работи ефективно – липсва възможност за реално сравнение между марки, продукти или дългосрочни ценови тенденции.
Зоров беше още по-остър:
„Законът за ограничаване на надценките стои в чекмеджето, въпреки че мина две обществени обсъждания. Въпросът е: кой се страхува от прозрачността? Чии интереси пази държавата – на потребителите или на веригите?“