В условията на политическа турбуленция и правителство в оставка, проектобюджетът на България за 2026 г. премина през първо четене в Народното събрание, макар и с въпросителни около окончателното му приемане. В разговор с Емилия Милчева за Дойче Веле, социологът и анализатор Златко Енев разглежда икономическата философия зад финансовата рамка и социалните ѝ последици.
Според Енев ключовият въпрос в новия бюджет не е просто счетоводен, а социален: „Въпросът е кой плаща сметката и кой реално печели“. Той припомня, че първоначалният вариант на бюджета, който предизвика сериозно недоволство, е съдържал елементи на по-справедливо разпределение, включително удвояване на данъка върху дивидента от 5 на 10% и по-високи осигуровки. Тези мерки обаче са били „поднесени грубо, без обяснение и с традиционното недоверие към държавата“.
След масовите протести кабинетът внесе коригиран проект, в който увеличението на данък дивидент и пенсионните вноски отпаднаха, а общата тежест се запазва почти непроменена. „В този смисъл новият вариант защитава уязвимите по-скоро индиректно – чрез обещания за по-високи заплати и пенсии – но избягва да посегне на привилегированите източници на доходи“, коментира анализаторът. Енев предупреждава, че в държава, която е с най-високо неравенство в ЕС и е пета в ОИСР според Gini коефициента, подобен подход означава, че „системата на практика бетонира съществуващите разслоения“.
Относно „бюджета на социалната защита“, както го определи премиерът в оставка Росен Желязков, Енев е скептичен. Според него в числата се вижда „класическа механика на оцеляването: максимално запазване на статуквото при минимално социално напрежение“. Отказът от данъчни промени върху капитала показва приоритет към успокояване на бизнеса, докато заложените социални разходи са достатъчни единствено да „предотвратят отворен бунт“, но не и да спрат обедняването.
Липсата на дългосрочна визия е друг основен проблем, който експертът изтъква. За разлика от примери като британския бюджет на Рейчъл Рийвс, който прави ясен избор за повече данъци върху богатството в името на социалната сфера, у нас такъв разговор липсва. „Бюджетът на Росен Желязков е далеч от визията за едно по-сплотено и по-справедливо общество“, категоричен е Енев.
Темата за еврозоната също присъства в анализа. Формално от 1 януари 2026 г. България става част от валутния съюз. Вместо този момент да се използва за стратегически дебат каква държава искаме да бъдем, членството се третира „като финална спирка на Прехода, а не като старт на нов етап“. В ситуация, при която 19% от населението живее в тежки материални лишения, липсата на стратегическа дискусия за посоката „е вече политически избор сам по себе си“.
Според Енев страната се нуждае не от идеологически етикети, а от прагматичен минимум: данъчна система, облагодетелстваща и труда, силни публични услуги и активна политика срещу детската бедност. Той отчита, че последните протести са показали наличието на гражданска енергия и червени линии, които обществото поставя. Въпреки това, за истинска трансформация е нужен преход от отрицание към градивни искания: „протестите могат да бъдат начало на смислена промяна, но само ако от ‘не, това не го искаме’ преминем към ‘ето какво искаме – и ето как смятаме да го платим’“.