Българските граждани получават правото сами да определят срока на валидност на своите лични карти, като избират между 5 и 10 години. Тази ключова промяна премахва досегашния фиксиран модел и е част от пакет нови мерки, одобрени от Министерския съвет. Целта на реформата е да модернизира системата за лични документи и да облекчи административните процедури за населението, без това да налага допълнително бюджетно финансиране.
Обновеният Правилник за издаване на български лични документи поставя гражданина в центъра на процеса. Властите мотивират решението с необходимостта от гъвкавост – някои хора предпочитат по-честа смяна на документа, докато други, особено тези, които пътуват често или живеят дългосрочно в чужбина, биха се възползвали от по-дълъг хоризонт на валидност. Това е стъпка към намаляване на излишната регулация и предлагане на персонализиран подход вместо универсално решение за всички.
Освен срока на валидност, правителството въвежда и мерки за по-добра комуникация между администрацията и гражданите. При подаване на заявления вече ще се събират данни за електронна поща и телефонен номер. Това ще позволи по-бързо уведомяване за статуса на документите и е стъпка напред в дигитализацията на услугите. Промяната засяга не само личните карти, но и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, временни карти за самоличност и моряшки паспорти.
Важен момент в реформата е централизираното персонализиране на документите, което вече ще се извършва от дирекция „Български документи за самоличност“ към МВР. Според мотивите на кабинета, това ще повиши сигурността, ще подобри контрола и ще уеднакви стандартите, намалявайки риска от забавяния.
Разширява се и обхватът на електронната идентичност. Гражданите ще могат да заявяват удостоверение за електронна идентичност както при издаване на нова карта, така и по всяко време за вече валиден документ. Регламентирана е ясна процедура за управление на този електронен носител, което е ключово за сигурния достъп до дигиталните услуги на държавата и е в синхрон с европейските усилия за киберсигурност и свързаност.
Паралелно с промените за българските граждани, кабинетът прие изменения и в Правилника за прилагане на Закона за чужденците. Те целят по-голяма яснота при процедурите за продължително пребиваване, което е важен сигнал към чуждестранните инвеститори и специалисти.
Специален акцент е поставен върху режима за т.нар. „дигитални номади“. Още през юни Народното събрание одобри промени в закона, позволяващи пребиваване до 180 дни с дългосрочна виза за висококвалифицирани специалисти, работещи дистанционно. Приетите сега подзаконови актове правят този режим реално приложим. Очаква се мярката да привлече икономически активни хора от сферата на иновациите и ИТ сектора, които да стимулират потреблението и пазара на имоти у нас.