Законодателните предложения на партия „Има такъв народ“ (ИТН) носят противоречив характер – докато облекчават режима за национални допитвания, те на практика заплашват съществуването на местните референдуми. Този анализ направи Даниела Божинова, изпълнителен директор на Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива и съпредседател на Зелено движение, в интервю за БНР.
Божинова отчита позитивните страни на законопроекта по отношение на националните инициативи. Сред тях са намаляването на квотата с необходимите подписи, удължаването на срока за тяхното събиране, както и гаранцията, че дадена инициатива няма да пропадне при разпускане на парламента, а ще продължи в следващото Народно събрание. Въпреки тези подобрения, експертът алармира за скрити рискове, касаещи пряката демокрация по места.
„Зад тези положителни промени обаче тихомълком се промъква невидима атака върху правото на местните общности да правят местни референдуми. Законопроектът на ИТН е изключително вреден за местните референдуми“, категорична бе Божинова в предаването „Преди всички“.
Според експерта, основният проблем се корени във възстановяването на стара, вече отменена правна норма. ИТН предлага валидността на местния референдум да зависи от избирателна активност, равна на тази от предходните местни избори. Божинова подчертава, че в голяма част от общините активността на местния вот надхвърля 60%, което прави постигането на същия резултат при референдум практически невъзможно. Това, според нея, ще доведе до ситуация, в която „няма никакви местни референдуми“.
Блокирането на този демократичен инструмент отнема възможността на гражданите да реагират срещу вредни практики в техните региони. „На много места това е последното оръжие, последният инструмент на местната общност да се противопостави на най-често корупционни проекти, които увреждат нейната благоприятна среда и сега ще ѝ отнемем и това право“, предупреди съпредседателят на Зелено движение.
Даниела Божинова посочи още, че подобни изисквания за избирателна активност вече са били обект на съдебен контрол. „За съжаление, произнасянето е във време, когато първоинстанционният съд не може да сезира по-горна инстанция. Тоест, имаме оценка на съдебната система на тази норма“, поясни тя, визирайки становища за противоконституционност.
Експертът изрази разочарование от подхода на политическата формация, която дължи появата си именно на национален референдум. По думите ѝ, „арогантното отношение към местната проблематика е лъжицата катран в законопроекта, която изтрива доброто впечатление от добрите промени“. Тя прогнозира, че с тези действия ИТН „ще се превърне в терминатор на местния референдум“.
В коментар за актуалната политическа обстановка и новосформирания антикорупционен блок, от който е част Зелено движение, Божинова изрази скептицизъм и към държавния глава. Тя отбеляза, че президентът не се различава от партиите, които използват допитванията като маркетингова стратегия, и „няма еднозначно отношение към референдумите“.
„Няма да си сътрудничим с президента, тъй като нямаме доверие в неговите заявки“, заяви категорично Божинова, допълвайки, че действия на президентската институция в миналото са осуетявали крайния резултат на местни граждански инициативи.