Най-малките деца се оказват сред най-активните потребители на дигитални устройства, а последиците от това все по-често тревожат специалистите. В опит да се противодейства на екранната зависимост, поведенческите проблеми и социалната изолация, в Бургас започва инициативата „Училище за родители“. В нея психолози и социални работници ще работят не с децата, а с техните родители – как да ги ориентират и предпазят в дигиталната среда.
Специалистите напомнят, че аутизмът е неврологично разстройство, което обикновено се проявява в първите три години от живота. Именно тогава често се допуска една от най-сериозните грешки – детето да бъде оставяно дълго време пред екран на телефон, таблет или телевизор, за да се осигури тишина и спокойствие. Това обаче може да постави началото на тежка екранна зависимост, която да се отрази негативно върху поведението и развитието му.
„Много от мисловните процеси започват да закърняват. Но ние го виждаме в поведението на детето. Всяко отнемане на това устройство вече когато е стигнало до зависимост, преминава точно като при една абсолютна зависимост. Започва с абстиненцията, с кризи, с това да бъде заменено с нещо друго“,
каза Росица Димова от „Общински съвет по наркотични вещества“ в Община Бургас.
Според експертите тези кризи често прерастват в агресия, прояви на насилие, забавяне на говора, както и проблеми във физическото и емоционалното развитие. При по-големите деца и тийнейджърите рискът включва и депресивни състояния. Механичното скролване по екрана постепенно измества вниманието и реалния контакт със заобикалящия свят.
„Понякога имаш чувството, че са залепени за телефоните. Не мога да разбера как може чак толкова, аз така съм била залепена за книгата“,
споделя Добра Рингова, баба на 14-годишно момиче.
Психолозите подчертават, че решението не е в строгите забрани. Напротив – ключово е родителите да поддържат активна връзка с децата си, да присъстват в ежедневието им и да общуват, вместо да разчитат на контрол чрез ограничения. Екраните въздействат силно чрез т.нар. синя светлина, която може да промени възприятията и поведението на детето.
„След това идва вече изолацията, която е псевдоаутизъм, но както вече проучванията показват, той влиза в аутистичния спектър“,
допълва Росица Димова.
Електронните игри също крият рискове – те могат да нарушат усещането за ден и нощ, както и границата между реалния и виртуалния свят.
„Моя начин да ги отвлека, е като ги включа в общи занимания и задавам въпрос свързан с играта“,
казва Валентина Николова, майка на две момчета.
Психологът Яна Христова посочва, че се е сблъсквала с тежки случаи на екранна зависимост при хора от всички възрасти – включително и при възрастни. Работила е и с деца с увредено зрение, психика и нарушени възприятия за околната среда.
„Не можем да спрем прогреса, но можем да научим децата си на две неща – да развият умения за критично мислене и как да бъдат в безопасност в дигиталната среда, да я използват, за да научат нещо. Освен това родителят да присъства пълноценно в живота на детето си, защото всъщност това е превенцията на всяка зависимост“,
обяснява Христова.
Според специалистите ограничаването на времето пред екрана трябва да става не чрез забрани, а чрез алтернативи – спорт, разходки, пътувания и образователни игри, които насърчават реалното общуване и развитието на детето.