Въпреки знаковите съдебни решения от края на 2025 г., проблемите с непрозрачното формиране на сметките за парно отопление в България продължават да ощетяват потребителите.
Тогава Върховният административен съд (ВАС), последван от Европейския съд в Люксембург, отмени формулата за сградна инсталация в Наредбата за топлоснабдяване, определяйки я като непрозрачна. Енергийният експерт Димитър Тодоров обаче предупреждава, че методиката за дялово разпределение все още съдържа неясни формулировки, които изкривяват крайната цена за домакинствата.
Основният проблем, според експерта, се крие в начина, по който се определя енергийната стойност на една дялова единица. Тази стойност е ключова, тъй като умножена по показанията на разпределителя върху радиатора, тя формира индивидуалната сметка за отопление на всеки имот.
За да изясни механизма, Тодоров е инициирал официална кореспонденция с фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД в края на миналата година. В писмо с входящ номер от 15 декември 2025 г. той поставя въпроса дали енергията, отдавана от щранг-лирите, се включва в общата енергия за отопление на имота, или се калкулира отделно.
Отговорът, получен на 15 януари 2026 г., потвърждава наличието на спорен механизъм при изчисленията. От дружеството признават, че съгласно действащата наредба, на щранг-лирите се „придават“ дялови единици, които се сумират с тези от радиаторите. В официалния отговор на „Техем“ се посочва: „Стойността за 1 единица в кВтч. се определя като общото количество енергия за отопление се раздели на сбора от отчетените по индивидуалните уреди на радиаторите единици във всички имоти, в т.ч. и начислените служебно единици за отоплителни тела без уреди“.
Според Димитър Тодоров този подход е силно проблематичен. „Самият факт, че има „начислени служебно единици“ е ужасяващ. Това означава, че дяловите единици на радиаторите не отразяват само енергията на радиаторите, но и някаква друга енергия, за която нито един собственик няма представа колко е като количество“, коментира енергетикът.
Експертът е категоричен, че подобно смесване на две различни потребителски групи – радиатори с измервателни уреди и тръби без такива – противоречи на изискванията на европейския стандарт БДС/EN 834. Стандартът строго регламентира областта на приложение на разпределителите и не допуска обединяването на контролируема и неконтролируема топлина в една обща сметка по този начин.
Като възможен изход от ситуацията Тодоров посочва необходимостта от прецизно прилагане на Приложение А.4 от стандарта, което касае „Отдадена топлина, неконтролируема от потребителя“.
Там е записано: „Отдадената топлина от тръбите, които минават през потребителя не могат да се контролират от потребителя (принудителна потребена топлина) и трябва да се вземат предвид при остойностяването, основано на потреблението, ако делът на отдадената топлина от тръбите значително влияе на точността на разпределението ([7] ,[8], [9])“.
Тъй като цитираната литература е на немски език, експертът призовава Министерството на енергетиката и фирмите за дялово разпределение да преведат и осмислят тези текстове, за да се гарантира коректността на методиката. В противен случай, всички изравнителни сметки, базирани на сегашния модел със служебно начислени единици, остават грешни.