Антарктическият пролив играе ключова роля за обмена на води, но теченията в него се движат в неочаквана посока. До този извод достигнаха учените Емил Станев и Мишел Албинос, които са част от екипа на 34-тата българска антарктическа експедиция. По данни на БТА експериментът е проведен през последните дни от борда на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
Първите наблюдения на екипа сочат, че водните маси са поели на юг, въпреки първоначалните очаквания за движение на север. За целите на проучването във водата са пуснати „дрифтери“ – плаващи устройства с GPS, които измерват температурата и солеността. Проф. Емил Станев обясни, че динамиката в района е слабо проучена, а обменът между море Уедъл и протока Брансфийлд се осъществява чрез сложни завихрящи се течения.
Откритието има пряко значение за местната екосистема и хранителната верига. Мишел Албинос от Университета в Олденбург посочи, че студените води са естествена среда за крила – основната храна на китовете. Ако теченията не пренасят достатъчно студена вода към протока Брансфийлд, екологичната ниша се заема от салпи, които не са част от менюто на китовете.
Данните от сензорите показват наличие на полудневни приливи, които движат водата напред-назад. Албинос отбеляза, че този процес забавя преноса на водни маси. Окончателният анализ на скоростта и посоката на теченията ще бъде готов след няколко месеца.
Корабът „Св. св. Кирил и Методий“ е основна база за изследванията. Плавателният съд отплава от Варна на 7 ноември и пристигна в базата в Мар дел Плата на 13 декември 2025 г.