Интервю, дадено през зъби. Така звучи последната публична изява на Сотир Цацаров – бивш главен прокурор, който се запомни с това, че не си пада по това да разследва модела #КОЙ. Сега чак скърцането на зъбите му се чува в това киселото му интервю, макар че то не беше изговорено пред някоя услужлива телевизионна мисирка, а беше напечатано в любимия на експремиера Борисов „24 часа“. И така… сегашният шеф на антикорупционната комисия е благоволил да снизходи до нас чрез вестника. До нас, които му плащаме заплатата, но го е направил с ужасяваща неохота. А тя е неприсъща дори за коронована особа, камо ли за държавен чиновник, който дължи на обществото поне добро възпитание. Но не би. Г-н Цацаров едва сдържа раздразнението си пред главния редактор на „24 часа“ Зюмбюлев, че си позволява да смути олимпийския му комфорт. Целта на г-н Цацаров обаче е повече от явна: да попари мерците на колегата Сашо Диков и на последвалата гражданска подписка да бъде осветен „онзи списък“. От началото на проклетия ни преход всякакви политкомисари и ченгета ни тормозят с поредния „онзи списък“, пълен обикновено с мръсни тайни и далавери, които никога не стават явни. То не бяха осветени агентурни мрежи на разузнаването ни. То не бяха потулени германски дискове с информация за безумно имотни българи с авоари в чужбина. То не бяха файлове от Панама за офшорки на наши горди сънародници, внезапно забогатели със стотици милиони. Имаше много политически закани за вадене на скелети от гардероба, но никога нищо не излизаше наяве. Всичко потъваше в сейфовете на властници, на служби, на прокурори и на мафиоти, разбира се. Укритите документи се превръщаха моментално в потенциални компромати и в реални инструменти за изнудване. А обществото свикваше с положението си на „лапнишаран“, захранван от време на време с дребна интригантска стръв, за да си кюта в тинята. Сега служебното правителство се засили да разбута блатото след 12-те години, в които олигархията нашишкавя до размерите на държавата. И аха да я глътне. Но удари часът на следващия „онзи списък“ с имената на политици и магистрати, притежаващи недекларирани сметки и имоти в чужбина. Бдителни граждани от типа на колегата Сашо Диков атакуваха пряко президента Радев и вътрешния министър Рашков с искането списъкът да бъде незабавно осветен, след като от две години се знае, че той съществува. Но съдържанието му тъне в мрака на омертата, която често отвисоко наричат „класифицирана информация“. И понеже последно следите на този списък се губят в дълбините на прокуратурата още отпреди Иван Гешев да я увенчае с блясъка на светлата си личност, предшественикът му Цацаров склони най-сетне да проговори. Стига разбира се, съскането да минава за говорене, а не за опит да клъвнеш противника си, за да парализираш енергията му да се рови в кирливите прокурорски ризи. От коша с мръсното пране бившият главен прокурор извади аргумент, с който приказливата уста на служебния вътрешен министър да бъде своевременно затворена. Със Сашо Диков това не се получава. Но пък Рашков намекна пред него, че в списъка има поне 78 имена, а не 38, както се твърдеше. Той спомена още за наличието в него на сегашен магистрат от ВСС и на висш прокурор, който заедно с жена си, спотаявал данни за авоари и пари в чужди банки. Опровержението на г-н Цацаров звучеше точно по неговия собствен модел, с който преди време отказа проверка за скандалния запис, неречен „двете каки“: не били нужни фактите (за г-н Цацаров), изкочили от задкулисието, а начинът, по който са излезли на светло. И така предположенията за това кой е този щастливо женен висш прокурор с недекларирано имущество зад граница, бяха отбити сръчно с контраобвинения в лъжа и в клюкарски методи. Щеше да е забавно, ако не беше банално от устата на бивш главен прокурор и могъщ антикорупционен шеф да звучат толкова плитки оправдания за изпращането на списъка в трета глуха. Ама той не бил един… ама били два… в първия имало 11 имена на политици, във втория – 27 имена на магистрати и следователи. Обаче информацията била оперативна. Нямало доказателствена сила преди да мине през прокурорска цедка. А защо и дали е умишлено, че цедката е запушена вече две години и че извън проверката стоят на тъмно останалите над 40 имена – ни дума от г-н Цацаров, ни вопъл, ни стон. Защото според него, дискретността била начин да се избегне евентуална компроматна война. Дали обаче не е точно обратното, както подозира и Бойко Рашков? Тупането на топката, отказът от осветяване на наличната информация са един вехт номер за поддържане на мрежа от корупционни зависимости, които евентуално да саботират върховенството на закона при всяка следваща власт. И ето го парадоксът – г-н Цацаров проговаря, за да защити омертата – обетът на мълчанието, изобретен от мафията, с извинение. Затова гражданският натиск трябва да крещи, да гърми, да трещи. И да бъде публикуван „списъкът на 38-те“ най-накрая. Иначе… знаете какво следва – все същото!
Гриф „Омерта“ – малката проповед от еп. 121 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Интервю, дадено през зъби. Така звучи последната публична изява на Сотир Цацаров – бивш главен прокурор, който се запомни с това, че не си пада по това да разследва модела #КОЙ. Сега чак скърцането на зъбите му се чува в това киселото му интервю, макар че то не беше изговорено пред някоя услужлива телевизионна мисирка, а беше напечатано в любимия на експремиера Борисов „24 часа“. И така… сегашният шеф на антикорупционната комисия е благоволил да снизходи до нас чрез вестника. До нас, които му плащаме заплатата, но го е направил с ужасяваща неохота. А тя е неприсъща дори за коронована особа, камо ли за държавен чиновник, който дължи на обществото поне добро възпитание. Но не би. Г-н Цацаров едва сдържа раздразнението си пред главния редактор на „24 часа“ Зюмбюлев, че си позволява да смути олимпийския му комфорт. Целта на г-н Цацаров обаче е повече от явна: да попари мерците на колегата Сашо Диков и на последвалата гражданска подписка да бъде осветен „онзи списък“. От началото на проклетия ни преход всякакви политкомисари и ченгета ни тормозят с поредния „онзи списък“, пълен обикновено с мръсни тайни и далавери, които никога не стават явни. То не бяха осветени агентурни мрежи на разузнаването ни. То не бяха потулени германски дискове с информация за безумно имотни българи с авоари в чужбина. То не бяха файлове от Панама за офшорки на наши горди сънародници, внезапно забогатели със стотици милиони. Имаше много политически закани за вадене на скелети от гардероба, но никога нищо не излизаше наяве. Всичко потъваше в сейфовете на властници, на служби, на прокурори и на мафиоти, разбира се. Укритите документи се превръщаха моментално в потенциални компромати и в реални инструменти за изнудване. А обществото свикваше с положението си на „лапнишаран“, захранван от време на време с дребна интригантска стръв, за да си кюта в тинята. Сега служебното правителство се засили да разбута блатото след 12-те години, в които олигархията нашишкавя до размерите на държавата. И аха да я глътне. Но удари часът на следващия „онзи списък“ с имената на политици и магистрати, притежаващи недекларирани сметки и имоти в чужбина. Бдителни граждани от типа на колегата Сашо Диков атакуваха пряко президента Радев и вътрешния министър Рашков с искането списъкът да бъде незабавно осветен, след като от две години се знае, че той съществува. Но съдържанието му тъне в мрака на омертата, която често отвисоко наричат „класифицирана информация“. И понеже последно следите на този списък се губят в дълбините на прокуратурата още отпреди Иван Гешев да я увенчае с блясъка на светлата си личност, предшественикът му Цацаров склони най-сетне да проговори. Стига разбира се, съскането да минава за говорене, а не за опит да клъвнеш противника си, за да парализираш енергията му да се рови в кирливите прокурорски ризи. От коша с мръсното пране бившият главен прокурор извади аргумент, с който приказливата уста на служебния вътрешен министър да бъде своевременно затворена. Със Сашо Диков това не се получава. Но пък Рашков намекна пред него, че в списъка има поне 78 имена, а не 38, както се твърдеше. Той спомена още за наличието в него на сегашен магистрат от ВСС и на висш прокурор, който заедно с жена си, спотаявал данни за авоари и пари в чужди банки. Опровержението на г-н Цацаров звучеше точно по неговия собствен модел, с който преди време отказа проверка за скандалния запис, неречен „двете каки“: не били нужни фактите (за г-н Цацаров), изкочили от задкулисието, а начинът, по който са излезли на светло. И така предположенията за това кой е този щастливо женен висш прокурор с недекларирано имущество зад граница, бяха отбити сръчно с контраобвинения в лъжа и в клюкарски методи. Щеше да е забавно, ако не беше банално от устата на бивш главен прокурор и могъщ антикорупционен шеф да звучат толкова плитки оправдания за изпращането на списъка в трета глуха. Ама той не бил един… ама били два… в първия имало 11 имена на политици, във втория – 27 имена на магистрати и следователи. Обаче информацията била оперативна. Нямало доказателствена сила преди да мине през прокурорска цедка. А защо и дали е умишлено, че цедката е запушена вече две години и че извън проверката стоят на тъмно останалите над 40 имена – ни дума от г-н Цацаров, ни вопъл, ни стон. Защото според него, дискретността била начин да се избегне евентуална компроматна война. Дали обаче не е точно обратното, както подозира и Бойко Рашков? Тупането на топката, отказът от осветяване на наличната информация са един вехт номер за поддържане на мрежа от корупционни зависимости, които евентуално да саботират върховенството на закона при всяка следваща власт. И ето го парадоксът – г-н Цацаров проговаря, за да защити омертата – обетът на мълчанието, изобретен от мафията, с извинение. Затова гражданският натиск трябва да крещи, да гърми, да трещи. И да бъде публикуван „списъкът на 38-те“ най-накрая. Иначе… знаете какво следва – все същото!