Упражненията могат значително да намалят риска от рак на дебелото черво при пациенти след лечение, сочи ново проучване, предаде Ен Би Си.
Клиничното изпитване в късна фаза, публикувано в New England Journal of Medicine и представено на годишната среща на Американското дружество по клинична онкология (ASCO) в Чикаго, установи, че хората, които са следвали програма за физически упражнения след операция и химиотерапия за рак на дебелото черво в стадий 3 или високорисков стадий 2, могат да намалят риска от повторно появяване на рака, нова диагноза за рак или смърт с 28%.
„Одобряваме лекарства, които имат същия, а в някои случаи и по-малък ефект от това“, заяви д-р Джули Гралоу, главен медицински директор на ASCO.
В рандомизираното контролирано проучване от фаза 3 са участвали близо 900 пациенти от шест държави. Средната възраст е била 61 години, а около 90% от участниците са имали рак на дебелото черво в стадий 3, който се повтаря при около 35% от пациентите в рамките на пет години след лечението. Изследователите проследяват всеки пациент в продължение на около осем години от 2009 до 2024 г.
След като приключват операцията и химиотерапията, половината от участниците се включват в програма за упражнения. На другата половина, контролната група, се раздава брошура, която ги насърчава да правят упражнения и да се хранят здравословно след възстановяването.
Крайната цел на програмата за упражнения е да накара хората да увеличат физическата си активност до определено ниво всяка седмица, независимо от нивото, на което са започнали.
Целта беше седмично увеличение с 10 MET часа – единица, която измерва метаболитния еквивалент на дадена задача, или MET, който е количеството енергия, което тялото използва по време на дадена задача, независимо дали седи на бюро или тича с пълна скорост. Колко MET се изразходват при една тренировка зависи от интензивността и продължителността на тренировката. За справка, един час бързо ходене е еквивалентен на около 4 MET часа.
Участниците бавно достигаха целта си през първите шест месеца от програмата. През първата година те се срещаха с треньор – физиотерапевт, личен треньор или кинезиолог – на всеки две седмици, за да разработят личен план за упражнения и да правят тренировки под наблюдение. След изтичането на първата година участниците се срещаха с треньора си веднъж месечно в продължение на още две години.
Планът за упражнения на всеки участник беше съобразен с неговите индивидуални нужди. Треньорите изготвиха програма въз основа на видовете упражнения, които участниците харесваха в миналото, и на видовете тренировки, които биха се вписали в техния начин на живот.
„За повечето хора това се изразяваше в 45-минутна бърза разходка четири дни в седмицата“, обясни д-р Кристофър Бут, медицински онколог и професор по онкология в Queen’s University в Онтарио, Канада.
Бут, който ръководеше проучването, и неговият екип първо искаха да разберат дали назначаването на треньор ще мотивира хората да се упражняват повече след приключване на лечението на рака. Ако това е така, те искаха да знаят дали упражненията ще намалят риска от повторно появяване на рака.
Отговорът и на двата въпроса беше „да“.
Осем години след възстановяването 90% от хората в групата с упражнения не са имали рецидиви или нови диагнози за рак, в сравнение с 83% в контролната група. От 445-те души в групата с упражнения 41 са починали в рамките на осем години след лечението на рака, в сравнение с 66 от 444-те души в контролната група. Хората, които са се упражнявали повече, са имали и по-нисък риск от няколко други вида рак, включително рак на гърдата и други колоректални ракови заболявания.
Хората, които не са участвали в програмата за упражнения, са получавали между 5,2 и 7,4 MET часа упражнения на седмица по-малко – което се равнява на 1,5 до 2,25 часа бързо ходене.
„Не е толкова просто да кажеш на хората да се упражняват“, каза Буут. „Знаем, че за много хора е много трудно да придобият навик за упражнения. Наистина се нуждаем [застрахователите] да покрият това.“
Изследването е първото, което разпределя на случаен принцип хора, които иначе може би не биха упражнявали след лечение на рак, в програма за упражнения. То се основава на наблюдателни проучвания, които показват, че хората с рак на дебелото черво в стадий 3, които упражняват редовно, живеят по-дълго от тези, които не го правят.
„Упражненията почти нямат недостатъци. То трябва да бъде част от стандартното лечение на рак на дебелото черво“, коментира д-р Нанси Ю, медицински директор на програмата за рак на дебелото черво при млади хора в MD Anderson Cancer Center на Университета на Тексас в Хюстън.
Все още не е ясно защо редовните упражнения изглеждат да имат толкова голям ефект върху рецидивите на рак на дебелото черво, но все повече проучвания показват, че упражненията могат да намалят риска от рецидиви на рак на гърдата, дебелото черво и ректума, понякога с до 45%.
„Има потенциални хипотези, свързани с ефекта на физическата активност върху инсулина, състава на тялото и базалния метаболизъм, които могат да имат противотуморни ефекти“, сподели д-р Джефри Майерхард, съдиректор на Центъра за грижи за дебелото черво и ректума в Института за рак „Дана-Фарбер“ в Бостън.
Все пак ще бъде предизвикателство да се помогне на пациентите да включат по-редовни физически упражнения в живота си след рака, особено ако нямат достъп до треньор или не са били много активни преди диагностицирането на рака. Не е ясно също какви ползи биха имали физическите упражнения за удължаване на живота на хора с рак на дебелото черво в по-късен стадий, който може да бъде нелечим.
„Вълнуващото в това е, че наистина потвърждава доказателствата, че хората, които се упражняват след диагностицирането на рак на дебелото черво, могат да намалят риска от рецидив и да увеличат шансовете си за оцеляване“, заяви Майерхард, добавяйки, че хората трябва да разберат, че физическите упражнения са допълнителна терапия, а не заместител на стандартното лечение.
Всички участници в проучването са претърпели операция и химиотерапия преди да започнат проучването с физически упражнения. За онколозите възможността да предложат на хора, преживели рак, научно обоснован начин да продължат възстановяването си след лечението, ще бъде важна част от грижата за пациентите, според Бут.
„Един от често задаваните въпроси към онколозите, когато пациентът приключи химиотерапията, е: “Какво друго мога да направя, докторе?„ И отговорът е категоричен. Сега можем да кажем, че структурирана програма за упражнения с треньор може да подобри резултатите“, добави той.