В последните месеци темата за безопасността при естетичните процедури в България отново е във фокуса на общественото внимание. След редица сигнали за неправомерно приложение на ботулинов токсин от неквалифицирани лица и случаи на усложнения след апаратни и инжекционни манипулации, експертите настояват за по-строга регулация и ясно разграничение между медицинските и козметичните услуги. Естетичната дерматология се развива с изключителна скорост – с навлизането на нови технологии, биостимулиращи терапии и персонализирани подходи, но заедно с това се увеличава и рискът от неправилно приложение, особено извън контрола на медицински специалисти.
За да разясни основните рискове, превантивните мерки и предстоящите регулаторни промени, разговаряме с д-р Магдалина Гюрова – дерматолог с близо 20-годишен опит в областта на естетичната медицина, един от водещите специалисти в България и член на Асоциацията на естетичните дерматолози (BAAD). Тя активно участва в разработването на националния стандарт за естетична дерматология и в обучението на млади лекари чрез инициативата BAAD Youth, насочена към повишаване на качеството и безопасността в сектора.
Кои са най-честите усложнения при използването на апаратни и инжекционни естетични терапии и какви превантивни действия предприема Асоциацията на естетичните дерматолози в България за минимизиране на риска за пациентите?
При апаратните терапии най-честите усложнения са леки реакции като зачервяване, парене и болка в третираната зона, оток с различна продължителност. При не прецезиране на лазерните устройства може да се наблюдават по-сериозни нежелани ефекти – например хиперпигментации, хипопигметнации, образуване на мехури, изгаряния или формиране на различни белези.
При инжекционните процедури възможните усложнения варират от леки —посиняване, оток, неравномерно разпределение на продукта, зачервяване, локални или системни алергични реакции, които могат да са животозастрашаващи и тежки състояния като серозни хематоми, съдови оклузии, исхемия, некроза на тъканите, а в изключително редки случаи – слепота или инсулт. Всички усложнения, независимо от тежестта им, следва да се третират единствено в медицински заведения под наблюдението на квалифициран дерматолог, а при състоянията които има засягане на други органи в колаборация с тесен специалист като офталмолог или невролог.
Асоциацията на естетичните дерматолози в България активно работи за минимизиране на риска чрез провеждане на обучения и сертификационни курсове за специалисти, разработване на стандарти за безопасност и добри медицински практики, както и чрез насърчаване на информираността на пациентите относно избора на компетентен специалист и качествени медицински продукти.
Каква е юридическата и етичната рамка, с която пациентите трябва да са запознати преди да се подложат на естетична процедура? Срещат ли се често правни казуси, които разкриват празнини или предизвикателства в българското законодателство?
Често срещаните правни казуси възникват при липса на информирано съгласие, извършване на процедури от неквалифицирани лица или използване на нерегистрирани или нелегални продукти.
Естетичните процедури не бива да се възприемат като обикновена козметична услуга – те не са „като фризьорството“ и не трябва да се извършват между другото. Пациентът трябва да е в напълно ясно съзнание, че това са медицински манипулации, които, макар да изглеждат леки и рутинни, крият потенциални рискове за здравето.
Изключително важно е пациентът да информира лекаря за всички придружаващи заболявания, приемани медикаменти и предходни процедури, тъй като тези фактори могат да повлияят на резултата и безопасността на интервенцията.
От етична и професионална гледна точка, процедурите трябва да се извършват само от квалифицирани лекари, които имат членство в Българския лекарски съюз.
Пациентите могат да проверят дали даден специалист има призната медицинска специалност и регистрация в съответната Регионална здравна инспекция , както и дали клиниката или кабинетът са вписани в Националната здравно-информационна система като регистрирано здравно заведение. Да провери дали даден лекар има специалност и каква е тя. Нормално е кожните състояния да се лекуват от дерматолози.
Квалификацията и професионализмът на лекаря личат от неговия опит, участие в обучения, сертификации и реални клинични резултати – фактори, които гарантират безопасност и високо качество на извършваните процедури.
Кои международни тенденции и добри практики в естетичната дерматология бяха представени по време на IV Конгрес с международно участие и кои от тях биха могли успешно да се адаптират към реалностите в България?
Международните тенденции показват фокус върху индивидуализираните протоколи според тип кожа, морфотип на стареене, общо здравословно състояние, състояние на кожата, прием на медикаменти и хранителни добавки. Много хронични заболявания, начина на хранене и вредните навици оказват голямо влияние върху ефективността на естетичните процедури и това трябва да се обсъжда предварително с пациентите. Примерно, тютюнопушенето намалява ефекта от всички биостимулиращи процедури, както инжекционни, така и апаратни до 40%. Новостите в инжекционните процедури са, че те са насочени не към изграждане на ново лице, а към научно обосновано забавяне на процесите на стареене. Пациентите не бива да приемат инжекционните препарати, като пълнители, а като биохимично активни препарати, които влияят по различен начин на различните структури на лицето. Обърна се голямо внимание на имуногенността на всички продукти, които инжектираме. Какви последствия могат да довед в дългосрочен план, влияейки върху имунната система на организма. Използват се вече различни програми с интегриран AI за диагностика и отчитане на резултатите. Обсъждахме възможностите за работа с онкологични пациенти с цел подобряване тяхното качество на живот използвайки различни апаратни и инжекционни процедури. В България се адаптират чрез въвеждане на стандартизирани протоколи и сертифицирани продукти, обучение на специалисти и стриктен контрол на стерилността и документиране на процедурите.
Какви нови регулаторни механизми въвежда новият стандарт за естетична дерматология и как се очаква той да повлияе върху повишаването на безопасността и контрола в сектора?
Новите регулаторни механизми включват определяне на компетенциите на специалистите, класификация на процедурите по степен на риск, минимални технически изисквания за помещения и оборудване, система за проследяване и докладване на усложнения и задължителна допълнителна квалификация на практикуващите. Очакваният ефект е повишаване на безопасността, намаляване на нелегални практики и защита на пациента и лекаря.
Как се обучават и развиват младите дерматолози в рамките на инициативата BAAD Youth и защо е стратегически важно да се инвестира в тяхната подготовка за устойчивото развитие на естетичната дерматология в страната?
Обучението на младите дерматолози чрез програми на BAAD Youth цели специализирано обучение в инжекционни и апаратни терапии, базирано на научни публикации, с цел устойчиво развитие на сектора, повишаване на качеството и безопасността.
Какви препоръки бихте дали на пациенти, които планират естетична процедура – как да изберат компетентен и надежден специалист и какви стъпки да предприемат, за да избегнат потенциални рискове за здравето си?
Пациентите трябва да бъдат информирани за характера и рисковете на процедурата, възможните усложнения и противопоказания, необходимостта от спазване на постпроцедурни инструкции и възможността за отказ от процедура по медицински причини. Те трябва да проверяват квалификацията на специалиста, да изискват използване на сертифицирани продукти и апарати, да обсъждат рисковете и противопоказанията, да подписват информирано съгласие и да следват постпроцедурните инструкции.
Какви са основните предизвикателства пред естетичната дерматология в България днес и какви решения предлагат специалистите за постигане на по-високо качество, безопасност и информираност сред пациентите?
Основните предизвикателства включват липса на стандартизирани процедури и регулация, наличие на неквалифицирани практикуващи и нелегални манипулации, както и недостатъчна информираност на пациентите. Решенията включват въвеждане на национален стандарт, обучение и сертификация на специалистите, както и обществено информиране и повишаване на медицинската култура на пациентите. Опитът на специалиста е ключов фактор за безопасността.
От колко време сте в областта на естетичната дерматология?
Работя в областта на естетичната дерматология вече близо 20 години. Първият ми ботулинов токсин беше поставен през 2006 г. а досег с апаратни технологии беше още през 2008 година, когато за първи път използвах лазер. Оттогава до днес продължавам да се развивам и усъвършенствам в тази динамично развиваща се сфера.
Могат ли някои хронични придружаващи заболявания да бъдат предпоставка за отказ на специалиста за извършване на процедурите?
Да, определени хронични заболявания могат да бъдат сериозно противопоказание за извършване на естетични или медицински процедури. Това включва психични разстройства, тежки сърдечно-съдови, бъбречни, чернодробни заболявания,прием на редица медикаменти, активни онкологични процеси, както и пациенти, подложени на химио- или лъчетерапия. Освен това, бременността и периодът на кърмене също представляват противопоказание за извършване на голяма част от процедурите, поради риск за майката и детето.
Кога пациента трябва да спре с процедурите и имат ли лимит?
Пациентът трябва да спре процедурите при нереалистични очаквания, психическа или физическа непригодност и медицински противопоказания, като професионалният контрол и индивидуалният подход остават задължителни за определяне на лимита на процедурите.
Няма строго възрастово ограничение за извършване на естетични процедури – решението зависи изцяло от общото здравословно състояние и индивидуалните нужди на пациента. Например, при мен е идвала пациентка на 83 год. – бивша учителка по френски от Канада, която пожела процедура преди важна среща със свои близки. Извършихме при нея поставяне на биостимулатор, а също така имам пациенти, на които е прилаган ботулинов токсин дори на 81-годишна възраст. Тоест, възрастов лимит няма – важно е пациентът да е здрав и да има реалистични очаквания от резултата.
В свят, в който технологиите и инжекционните терапии обещават бързи резултати, думата „безопасност“ трябва да стои преди „ефект“. Посланието на д-р Магдалина Гюрова е ясно: естетичната дерматология е медицина, която изисква квалифицирани лекари, сертифицирани продукти, информирано съгласие и строги стандарти. Новият национален стандарт и обученията на BAAD – включително инициативата BAAD Youth – са реалният инструментариум за по-малко усложнения и повече доверие. Отговорният избор на специалист и спазването на медицинските правила не просто подобряват резултата – те пазят здравето и връщат етиката в центъра на естетиката.