На фона на променящата се трудова среда Икономическият и социален съвет (ИСС) поставя акцент върху растящата необходимост от активни политики за управление на поколенията в организациите. В Становище, озаглавено „Мерки за управление на възрастовите различия на работното място в контекста на конкурентоспособността на предприятията в България“, Съветът предупреждава, че демографските процеси вече сериозно изменят структурата на работната сила у нас.
В документа се отбелязва, че пет поколения работят рамо до рамо, като между тях стоят значителни различия в ценностите, отношението към труда и възприемането на технологиите. Това поражда все по-чести прояви на предубеждения и нетолерантност, които водят до отчуждение, демотивация, понижена екипна ефективност и повишено текучество.
ИСС подчертава необходимостта институциите, работодателите и социалните партньори да работят в посока създаване на толерантна, приобщаваща и съпричастна работна среда. Според Съвета възрастовото разслоение, застаряването на работната сила, както и растящите социални разлики изискват нов управленски подход, адекватен на съвременната реалност.
В становището се казва още, че липсата на информираност, предразсъдъците и погрешните представи за хората от различни възрастови групи влияят негативно върху отношенията на работното място. Затова ИСС настоява за спешни действия за ратификация на Конвенция №190 на МОТ, която дава ясни механизми за защита от насилие, тормоз и дискриминация. Предпочитането на едно поколение пред друго е определено като дискриминационна практика, която не води до устойчиви резултати.
Документът изтъква тревожни факти за пазара на труда:
- 19,1% спад на населението в трудоспособна възраст между 2011 и 2021 г.;
- бързо покачване на медианната възраст на работната сила – от 41,5 години през 2010 г. до 45,7 през 2024 г.;
- над 600 000 икономически неактивни лица на възраст 15–64 г., които не учат и не работят.
ИСС прие и Анализ „Финансирането на българската здравна система“, който разкрива сериозни структурни слабости. Особено тревожен е високият дял на доплащане от пациентите – 37%, над два пъти повече от средното за ЕС. В същото време средствата за профилактика са едва около 2%, което увеличава тежестта върху болничната помощ. Допълнителни проблеми са отчетените дисбаланси в бюджета на НЗОК, растящата задлъжнялост на болниците и сериозният недостиг на медицински кадри.
Сред ключовите препоръки са:
- по-строг контрол върху лекарствените разходи,
- повишаване финансирането за профилактика до поне 5%,
- механизми за ограничаване на болничната задлъжнялост,
- постепенно намаляване на преките плащания,
- реално остойностяване на медицинските дейности и подобряване заплащането на кадрите.
ИСС прие и анализ за нуждите на предприятията и заетите лица във връзка с адаптацията към зелена и кръгова икономика и дигитализация, поставяйки акцент върху необходимостта от ускорена подготовка и модернизация на работната сила.
