Стотици български адвокати са станали жертва на измамна схема, при която техни лични и служебни данни се използват без съгласие в онлайн платформи, предлагащи правни консултации. За проблема алармира Висшият адвокатски съвет, който предупреждава, че практиката е мащабна и създава сериозни рискове, най-вече за гражданите.
„Тази схема е мащабна и опасна, най-вече за гражданите, защото може да ги подведе да следват неправилни или дори вредни правни съвети“, коментира експертът по киберсигурност Асен Георгиев в предаването „Твоят ден“.
- Реклама -
По думите му данните най-вероятно са събрани от публичната част на адвокатските регистри – имена, адреси на кантори и служебен статус. Макар тази информация да е публична по закон, проблемът възниква, когато се използва за създаване на фалшово внушение за реална адвокатска услуга. В подобни платформи се публикуват въпроси и отговори по различни правни теми, като се създава впечатление, че те са дадени лично от конкретен адвокат.
„Претендира се, че това са онлайн адвокатски консултации, но в огромната си част профилите са неистински“, подчерта Георгиев. По думите му едва около 0,2% от профилите в подобни сайтове са автентични и поддържани от реални адвокати, които доброволно са се регистрирали.
Експертът по киберсигурност Явор Колев обясни, че подобни случаи попадат в обхвата на Министерството на вътрешните работи, и по-конкретно на ГДБОП и нейното звено за киберпрестъпления.
„Ако данните са публично достъпни, това само по себе си не е престъпление. Престъпление е заблуждаването, че тези данни принадлежат на трети лица, които реално предоставят услугата“, посочи Колев.
Той допълни, че има основания за търсене на наказателна отговорност, тъй като лични данни се използват без разрешение и с цел въвеждане в заблуждение. По думите му допълнителен сигнал за измама е и липсата на ясна и прозрачна монетаризация на предлаганите „консултации“.
Асен Георгиев съобщи, че Висшият адвокатски съвет вече е предприел конкретни действия, като е публикувал указания към засегнатите адвокати как да поискат заличаване на данните си от търсачките и от самите сайтове.
„Не очакваме добронамереност и желание проблемът да бъде отстранен“, заяви Георгиев, като уточни, че въпросните сайтове са регистрирани извън Европейския съюз.
В момента се подготвя правен анализ за наличие на наказателноправни елементи, след което ще бъде преценено сезирането на прокуратурата и други компетентни институции.
Стотици български адвокати са станали жертва на измамна схема, при която техни лични и служебни данни се използват без съгласие в онлайн платформи, предлагащи правни консултации. За проблема алармира Висшият адвокатски съвет, който предупреждава, че практиката е мащабна и създава сериозни рискове, най-вече за гражданите.
„Тази схема е мащабна и опасна, най-вече за гражданите, защото може да ги подведе да следват неправилни или дори вредни правни съвети“, коментира експертът по киберсигурност Асен Георгиев в предаването „Твоят ден“.
- Реклама -
По думите му данните най-вероятно са събрани от публичната част на адвокатските регистри – имена, адреси на кантори и служебен статус. Макар тази информация да е публична по закон, проблемът възниква, когато се използва за създаване на фалшово внушение за реална адвокатска услуга. В подобни платформи се публикуват въпроси и отговори по различни правни теми, като се създава впечатление, че те са дадени лично от конкретен адвокат.
„Претендира се, че това са онлайн адвокатски консултации, но в огромната си част профилите са неистински“, подчерта Георгиев. По думите му едва около 0,2% от профилите в подобни сайтове са автентични и поддържани от реални адвокати, които доброволно са се регистрирали.
Експертът по киберсигурност Явор Колев обясни, че подобни случаи попадат в обхвата на Министерството на вътрешните работи, и по-конкретно на ГДБОП и нейното звено за киберпрестъпления.
„Ако данните са публично достъпни, това само по себе си не е престъпление. Престъпление е заблуждаването, че тези данни принадлежат на трети лица, които реално предоставят услугата“, посочи Колев.
Той допълни, че има основания за търсене на наказателна отговорност, тъй като лични данни се използват без разрешение и с цел въвеждане в заблуждение. По думите му допълнителен сигнал за измама е и липсата на ясна и прозрачна монетаризация на предлаганите „консултации“.
Асен Георгиев съобщи, че Висшият адвокатски съвет вече е предприел конкретни действия, като е публикувал указания към засегнатите адвокати как да поискат заличаване на данните си от търсачките и от самите сайтове.
„Не очакваме добронамереност и желание проблемът да бъде отстранен“, заяви Георгиев, като уточни, че въпросните сайтове са регистрирани извън Европейския съюз.
В момента се подготвя правен анализ за наличие на наказателноправни елементи, след което ще бъде преценено сезирането на прокуратурата и други компетентни институции.
Европейската комисия обяви ново разследване срещу платформата X по силата на Законодателния акт за цифровите услуги. Паралелно с това, тя разшири и вече започнатото...
