В България гражданите протестират срещу злоупотребата с властта на правителството – и срещу угояването на „мафиотска държава“ с парите на ЕС. Всъщност в Брюксел липсват ефективни механизми за контрол.
България има проблем с корупцията. Това не е новост. През 2007 г., когато влезе в ЕС, страната трябваше да се съгласи с брюкселска „процедура за контрол и сътрудничество“, която насърчава върховенството на закона и борбата с корупцията. 13 години по-късно вече знаем: Не беше много полезно.
Повече от два месеца много българи излизат на улиците, протестирайки срещу „кликата“ около премиера Бойко Борисов, които са „пленили“ държавата. Главният прокурор също е в полезрението на недоволните и неговата власт парализира независимостта на съдебната власт. Офисът не е реформиран от комунистическо време и работи в подкрепа на изпълнителната власт.
Икономическите и социални последици от тази концентрация на власт са очевидни: оскъдни чуждестранни инвестиции, мизерни средни заплати, рекордна емиграция на работници и, измерени като брутен вътрешен продукт, високи трансферни плащания от Брюксел – които все още нямат ефект.
„Грешно!“, Крещят демонстрантите в София. „Еврофондовете не ни носят нищо, но хранят корумпирана система, от която малък елит е станал дебел и закръглен.“ С други думи, ЕС не само не е част от решението, той е част от проблема! Борисов контрира, че съпротивата срещу него е основно борба с ЕС. Но това са глупости. Протестът е насочен срещу корумпиран елит и срещу ЕС, който не го държи отговорни.
Какво може да направи ЕС? Международната общност със сигурност разполага с инструменти за наказване на злоупотреби. Има Служба за борба с измамите (Olaf), която разследва незаконно присвояване в ущърб на бюджета на ЕС. Създаде и Европейската прокуратура, чиято цел е да се бори „срещу престъпления срещу бюджета на ЕС“. С румънката Лаура Кьовеши тя има жена начело, която се е доказала като ловец на корупция. Големите надежди почиват в нея.
Но ядрото на проблема е – както често се случва в ЕС – не от институционален, а от политически характер. Партията ГЕРБ на Бойко Борисов принадлежи към семейството на Европейската народна партия (ЕНП) и по този начин има мощни защитници не само в Брюксел, но и в Берлин. 11 от 27-те страни членки – освен Германия и Австрия, всички страни от Източна и Югоизточна Европа – се управляват от членове на ЕНП. Винаги когато е възможно, Берлин поддържа този блок от гласове заедно и в добро настроение. Снизхождението на германския канцлер към Борисов е още по-лесно, тъй като той не козирува идеологически като унгарския премиер Виктор Орбан, а очарователно прикрива хитростта си с обръщения на преданост.
ЕС би могъл лесно да създаде средства за справяне с нарушенията на върховенството на закона (не само в България). Берлинският мозъчен тръст ESI предлага да свърже паричните потоци с решенията на Съда на Европейските общности. Финансовата солидарност трябва да е от полза само за онези, които се управляват от върховенството на закона. Ако дадена държава не изпълни съответните решения на Съда на ЕС, автоматично ще има намаляване на средствата. Тогава това би било „механизъм, който не може да бъде политизиран“, пишат авторите.
Но има уловка: пътят към аполитичния механизъм е политически. Предложението е добре прието от Комисията и Парламента. Но днес изглежда немислимо държавните и правителствените ръководители някога да се съгласят да прехвърлят своята власт на съда.
Източник: Neue Zürcher Zeitung