В спешен порядък Народното събрание закри Комисията за противодействие на корупцията и разпредели функциите ѝ между Сметната палата, ГДБОП и Националната следствена служба. Това е поредно законодателно прекрояване в сферата на антикорупцията и конфискацията на незаконно придобито имущество, направено без задълбочен анализ и без ясно формулиран последващ ефект.
В момента това, което се извършва, няма нищо общо с ефективната борба с корупцията, заяви пред БНР Здравка Калайджиева – адвокат, правозащитник, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека.
Тя припомни, че въпросът за корупцията по високите етажи на властта е свързан с първоначалната предпазна клауза при влизането на България в Европейския съюз. Според нея е пресилено да се каже, че България вече е пълноценен член на ЕС:
„Върховенството на закона, което е основна характеристика на демократичните държави, продължава да бъде под наблюдение на Европейската комисия, а корупцията по високите етажи на властта не постига никакви успехи от 2005 г. насам.
Това са повече от 20 години, в които българският законодател се колебае дали наистина да подгони корупцията по високите етажи и как това да стане с ефективни закони. Досега обаче ние продължаваме да бъдем критикувани за зависимо правосъдие, за натиск върху медиите, за корупция и за нечестни избори. Българският парламент предприе исторически стъпки – коя от коя по-неефективни и коя от коя по-концентрирани в ръцете на безконтролната прокуратура„.
По думите ѝ идеята е органите за борба с корупцията да са под нечий контрол или тези органи въобще да не работят.
„Закриването на КПК всъщност не е никакво закриване. Част от нейните функции се разпределят между различни органи. Боричкането кои да са тези органи е показателно за това кой от политиците върху кои органи има влияние и в крайна сметка самият закон, който се оприличаваше на бухалка, а това е Законът за отнемането на имуществото, остава непокътнат такъв, какъвто е„, отбеляза адвокатът в интервю за предаването „Преди всички“.
По думите ѝ въобще не се говори за последиците от прилагането на законите, което е изключително важно.
„Ако искаме наистина да има борба с корупцията, това трябва да тръгне от един анализ кои действия са ефективни и кои не са„, смята тя. И добави:
„Ние не правим никаква никаква оценка на това КПК, която в момента се разпарчетосва, какви действия е извършила, ефективни ли са тези действия, действително ли служат на легитимната цел на закона.
Ако знаем, че целта е борба с корупцията, тогава трябва да преценяваме дали един орган може или не може да се бори с корупцията и какво е свършил, докато е съществувал.
Има серия доклади на тези органи за годишната им дейност, от които става ясно, че те консумират сериозна част от държавния бюджет за своето съществуване и дейности, но като ефективност за постигане на целите в борба с корупцията клонят към 0 не само, но и генерират вреди и разходи, които в крайна сметка се поемат от бюджета, а това значи от данъкоплатеца“.
Според нея прехвърлянето на определени функции от един на друг орган не означава, че те ще станат по-ефективни, нито че няма да причиняват допълнителни вреди на обществото и данъкоплатеца.
„В крайна сметка функциите ѝ като бухалка се запазват, защото те се изпълняват по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, а не със Закона за противодействие на корупцията“, обясни Здравка Калайджиева.
По думите ѝ борбата с корупцията не може да се оценява по броя изменения на законите.
„Нека не си правим илюзии – самите закони против корупцията бяха приети заради това, че прокуратурата бездействаше по въпросите на корупционните престъпления. Органите за противодействие на корупцията бяха създадени уж да заместят прокуратурата, но нейните функции продължават да остават в рамките на цялостната уж борба с корупцията и тя не може да бъде заобиколена“.