Официалните данни на Националната агенция за приходите (НАП) разкриват тревожна тенденция на пазара на труда – близо 100 000 българи имат декларирани трудови правоотношения на повече от едно работно място. Експертите обаче са категорични, че статистиката показва само върха на айсберга. Реалният брой на хората, принудени да съвместяват две или дори три длъжности, е значително по-голям, тъй като огромна част от допълнителната заетост потъва в сивия сектор.
Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта и член на управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора, коментира ситуацията пред NOVA NEWS. Според него държавните регистри отчитат основно хората с втори трудов договор, но пропускат масовата нерегламентирана заетост. Експертът смята, че цитираните 100 000 души по-скоро отговарят на профила на хора, работещи на три места, а не просто на две.
„Очакванията са броят да е поне двоен, а според мен – дори троен“, заяви Първанов, подчертавайки мащаба на скритата заетост.
Феноменът „работещи бедни“
Основният двигател зад тази тенденция не е стремежът към кариерно развитие, а нуждата от физическо оцеляване. Годините на висока инфлация и изоставащите доходи принуждават хиляди домакинства да търсят спасение в допълнителния труд. Данните на Евростат сочат, че около 12% от заетите у нас попадат в категорията „работещи бедни“. Оценките на синдикатите обаче са още по-песимистични – според тях този дял достига 24 на сто.
„Когато границата на работещата бедност е около 1500–1600 лева, в голям град с тези пари човек трудно може да оцелее – наем, сметки, храна. Това са хората, които най-често търсят втора и трета работа“, обясни Първанов.
Най-често допълнителните доходи се набавят чрез таксиметрови услуги, почасово гледане на деца, частни уроци и различни дейности в сферата на услугите. Голяма част от тези ангажименти остават недекларирани, което изкривява реалната картина за доходите и заетостта в страната.
Здравословната цена на оцеляването
Работата на няколко фронта има своята висока цена, която се плаща със здравето на служителите и качеството на труда. Претоварването води до хронична умора и липса на концентрация.
„Хората не си доспиват, не са фокусирани, дават максимума си само на едно от работните места“, посочи Първанов. Той илюстрира проблема с примера за самотна майка на две деца, която е принудена да работи като оператор през деня и сервитьор вечер.
В подобни ситуации балансът между личния и професионалния живот е невъзможен, а рискът от „бърнаут“ се увеличава драстично. Този синдром на професионално прегряване вече се разглежда като сериозен здравословен проблем с дългосрочни последици.
Законодателни пречки и европейски контекст
Проблемът се задълбочава и от липсата на гъвкаво законодателство. В страни като Нидерландия, Полша и Румъния моделът на т.нар. fractional work (работа на части) е добре развит и позволява легално съвместяване на няколко ангажимента. У нас обаче административните тежести често тласкат и работодатели, и служители към сенчестата икономика.
„Бизнесът често предпочита да плаща в брой, вместо да минава през сложни административни процедури и да внася осигуровки“, коментира експертът, допълвайки, че формалното изискване за съгласие от основния работодател също усложнява процеса.
На ниво Европейски съюз средно около 5% от работещите имат втора работа, като в най-богатите държави този процент пада до 1–2%. България следва тенденцията на страните с по-нисък стандарт, където множествената заетост е значително по-висока.
По отношение на бъдещето на пазара на труда, Първанов отбеляза ролята на изкуствения интелект (AI). Макар че AI вече води до съкращения в някои международни компании, прогнозата не е за масова безработица, а за трансформация.
„Както при появата на компютрите и социалните мрежи, ще има трансформация – ще изчезнат някои позиции, но ще се отворят много нови“, обобщи експертът.