Изследователи са открили доказателства, че ледената шапка на Западна Антарктида някога е била поне частично океан. Данните са от сондаж, проникнал по-дълбоко от всякога в ледовете на континента, като връща историята милиони години назад, съобщи АФП.
Проектът SWAIS2C включва 29 учени от различни държави. Според тях в тази обширна зона има достатъчно лед, за да повиши глобалното морско равнище с четири до пет метра, ако се разтопи.
Екипът е пробил 523 метра лед и 228 метра скали и седименти при леденото възвишение Crary, разположено на шелфовия ледник Рос. Ръководители на мисията са организацията Earth Sciences New Zealand, Университетът „Виктория“ в Уелингтън и правителствената агенция Antarctica New Zealand.
Целта на проучването е чрез анализ на миналото топене да се определят факторите, включително температурата, довели до отстъпление на леда. В доклада се посочва, че сателитните наблюдения през последните десетилетия отчитат ускорена загуба на маса, но все още има несигурност относно температурните прагове за бърза загуба на лед.
Моли Патерсън от Университета на Бингамтън в САЩ обясни, че част от седиментите са характерни за отлагания, образувани под ледена шапка. Екипът обаче е намерил и фрагменти от раковини и останки от морски организми, които се нуждаят от светлина.
Това предполага съществуването на океан, плаващ шелфов ледник или край на ледник, от който се откъсват айсберги, допълни Патерсън.
Учените и преди са допускали, че регионът някога е бил воден басейн. Новите проби позволяват директно проучване на условията на околната среда в миналото.
Хю Хорган от Университета „Виктория“ уточни, че първите данни обхващат последните 23 милиона години. Този времеви отрязък включва периоди, през които средните глобални температури са били значително по-високи от днешните.