В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на резултатите от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците – PISA.
„Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика“, обясни министър Цоков. По думите му различните държави се опитват да престроят своите образователни системи по различен начин. „Те не ги пренастройват изцяло, за да отговарят на PISA тестовете, a фино ги променят. Такъв ще бъде и нашият подход“, каза още той.
Министър Цоков съобщи, че е получил уверение от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени допълнителни анализи специално за България, които да подпомогнат и екипа на МОН при планиране на бъдещите мерки, съобщиха от МОН.
Изследването PISA 2022 е проведено сред ученици на 15-годишна възраст от 81 държави. Те са решавали тестове по математика, четене и природни науки, като основната оценявана област е математическа грамотност. В България тестове се проведоха в периода 21 март – 22 април 2022 г. сред 6107 ученици, родени през 2006 г. от 202 училища в цялата страна. Учениците са от 8-и, 9-и и 10-и клас, като най-много са деветокласниците – 92%.
Средният резултат на българските ученици по математическа грамотност, която е във фокуса на изследването, е 417 точки. Той е по-нисък от средния за ОИСР, който е 472. Резултатите на българските ученици са сходни с тези от предходните изследвания на PISA, които се провеждат на всеки три години. В същото време в световен мащаб се наблюдава значителен спад на резултатите. Най-осезаем е той в страни като Нидерландия, Норвегия, Полша. Традиционно най-силно се представят учениците от Сингапур, които имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай. Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чили. 54% от българските ученици са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика. На тестовете по четене техният дял е 53%, а по природни науки – 48%.
Социалната среда оказва силно влияние на представянето на учениците, стана ясно по време на представянето. Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки. Заедно с това се установява, че около 46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР е 30%. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на нашите ученици, като се оказва, че около 48% от учениците не слушат какво казва учителя им в часа по математика. Това е със 18% повече от средното за ОИСР.