Научната общност по света е изключително скептична към ваксината, не заради друго, а заради липсата на информация. Няма чисто научни публикации какво се случва реално в организма, кой е пътят за възникване на имунния отговор, какви клетки са включени в този имунен отговор, който да даде информация колко дълготраен имунитет да очакваме, какъв тип имунитет да очакваме, както и странничните реакции, свързани с имунитета. Всички тези неща липсват, това, което е достъпно са клинични изпивания, които са описани само в протоколи. Това коментира ръководителят на департамента по имунология към Института по микробиология на БАН проф. д-р Андрей Чорбанов в ефира на „Премълчани истини“.
- Реклама -
„Проблемът на тези четири ваксини, които нашето правителство иска да закупи е, че така нареченият N point или крайната точка, която се контролира като успеваемост всъщност е крайно ниска. Крайната точка на ваксините не дали се намалява смъртността, дали се намалява хоспитализирането. Крайната точка е болки в гърлото, главоболие и треска. Ваксините може да са добри и ефективни, само че ние нямаме доказателства“, допълни проф. Чорбанов.
„Ако всичко с ваксините е наред, защо хората да подписват информирано съгласие, бидейки ваксинирани. Никой не подписва такова за стандартните ваксини. Подписвайки такъв документ, човек се съгласява, че медикаментът не е минал през всички клинични изпитания. Вчера говорих с мой колега от Европа и той каза, че мечтата на всяка фармацевтична компания е да си тества продукта върху няколко милиона души“, коментира професорът.
„В много европейски държави има фондове за компенсанция от поражения от ваксини. Нашата страна няма такъв фонд. Страничните ефекти са възможни, не е задължително да са от лоша ваксина. Те се получават и когато човек има специфични генетични комбинации, които отговарят на дадена патология и това се получава при различни медикаменти“, каза още имунологът.
Научната общност по света е изключително скептична към ваксината, не заради друго, а заради липсата на информация. Няма чисто научни публикации какво се случва реално в организма, кой е пътят за възникване на имунния отговор, какви клетки са включени в този имунен отговор, който да даде информация колко дълготраен имунитет да очакваме, какъв тип имунитет да очакваме, както и странничните реакции, свързани с имунитета. Всички тези неща липсват, това, което е достъпно са клинични изпивания, които са описани само в протоколи. Това коментира ръководителят на департамента по имунология към Института по микробиология на БАН проф. д-р Андрей Чорбанов в ефира на „Премълчани истини“.
- Реклама -
„Проблемът на тези четири ваксини, които нашето правителство иска да закупи е, че така нареченият N point или крайната точка, която се контролира като успеваемост всъщност е крайно ниска. Крайната точка на ваксините не дали се намалява смъртността, дали се намалява хоспитализирането. Крайната точка е болки в гърлото, главоболие и треска. Ваксините може да са добри и ефективни, само че ние нямаме доказателства“, допълни проф. Чорбанов.
„Ако всичко с ваксините е наред, защо хората да подписват информирано съгласие, бидейки ваксинирани. Никой не подписва такова за стандартните ваксини. Подписвайки такъв документ, човек се съгласява, че медикаментът не е минал през всички клинични изпитания. Вчера говорих с мой колега от Европа и той каза, че мечтата на всяка фармацевтична компания е да си тества продукта върху няколко милиона души“, коментира професорът.
„В много европейски държави има фондове за компенсанция от поражения от ваксини. Нашата страна няма такъв фонд. Страничните ефекти са възможни, не е задължително да са от лоша ваксина. Те се получават и когато човек има специфични генетични комбинации, които отговарят на дадена патология и това се получава при различни медикаменти“, каза още имунологът.
Изследователи от Мичиганския университет в Детройт са разработили ново лекарство, способно да спре растежа на рака на простатата, като „изключва“ неговите генетични механизми.
Както е...
Исторически произход на смяната на времето
Идеята за сезонна промяна на часа се появява още през 1784 г., когато Бенджамин Франклин я предлага полунашега, за...