„Какво се случи с президента Радев? Имате ли обяснение за промяната му?“ Това попита снощи колегата Веселин Дремджиев в предаването си „Денят“ адвокат Николай Хаджигенов. Водещият имаше предвид рязката антиевропейска и пропутинска метаморфоза на държавния глава след нахлуването на Русия в Украйна. Хаджигенов се подсмихна, но се извъртя и не даде конкретен отговор. Каза, че Радев винаги си е бил такъв. Само дето като виден представител на протестното “Отровно трио“ не успя да обясни защо при това положение се включи в изборите за Народно събрание преди две години в коалиционна формация с мотото „Мутри вън!“. Същото, с което президентът подкрепи и поощри летните протести през 2020-а срещу режима на Борисов, Пеевски и Гешев. Но това е друга тема. Важното е, че от тогава до сега Радев буквално изглежда като подменен. Не е единствен, ама на него много му личи. Почти нищо не е останало от излъчването и риториката на енергичния, лансиран като пронатовски генерал през първия му мандат. Христо Комарницки забеляза с безпощадното си око в една от последните си карикатури, че бойният му антимафиотски възглас „Мутри, вън!“ с днешна дата звучи като „Укри, вън!“, буквално. Дотам се докара Радев с яростаната си позиция срещу българска военна помощ за нападнатата от путинистките орди Украйна. Пък и не ставаше дума само за военните аспекти на солидарността с цивилните жертви на това маниакално, варварско нашествие срещу незвисима европейска страна. Някога той беше усилено рекламиран като храбър летец и лидер с бляскава диплома от американска военна академия, въпреки че руският разведчик Решетников го измъдри за контра на Бойко на президентските избори през 2017-а. Но сега, пет години по-късно, шарените пилета на политическата реклама се разхвърчаха напосоки. И нещата си дойдоха по местата под строгия надзор на путинската довереница Митрофанова, заседнала в Руското посолство с ината на натрапник и надзирател над рояка от копейкиновци, внедрени в българската политика и в медиите. Радев дори се осмели да оскърби със сталинисткия термин „войнолюбци“ тъкмо хората, които заклеймиха тази подла война с маниакалните й великоруски истерии, хибридни извращения и брутални зверства. Да не говорим, че се отрече от собствените си протежета в лицето на Кирил Петков, Асен Василев и останалите от младата партия на промяната само, защото се осмелиха да се озъбят (при това не докрай) срещу енергийния рекет на Москва. И макар несръчно, се опитаха да разглобят шпионската машинария, инсталирана от Русия с години из институциите на държавата ни. Та и аз като колегата Дремджиев и като много други стреснати зрители на българския политически маскарад се питам: от къде започна трансформацията на президента така, че днес той изглежда дори физически променен, някак повяхнал, със свити рамене, с излъчване на притеснен и смутен човек, когато продължава да чертае апокалиптични картини за България, ако по един или друг начин се отърве от руските зависимости, не само в газовата сфера при това. Още повече, че от всякъде валят доказателства, че поредното му служебно правителство, наречено „гълъбарник“, реинсталира по ключови места из министерства и агенции заподозрените в мафиотски игри и далавери кадри на ГЕРБ въпреки дотегливите им евро-атлантически мантри. Хората на ДПС – особено в енергетиката – са все така недосегаеми и офшорно процъфтяват с руското ресто за услужливостта си към „Газпром“, „Росатом“, „Лукойл“. Все по-видими са пируетите на Борисов за сближване с държавния глава, въпреки напомнянето за старите ежби и конфликти. Във все по-голяма изолация изпада „Продължаваме промяната“ в Парламента, въпреки втория им по значимост изборен резултат. Стават все по-основателни съмненията, че опитомяването им по отношение на ГЕРБ под формата на „диалог“ и разколебаването на позициите им относно ключови комисии в Народното събрание става с някакво телефонно суфлиране от “Дондуков“ 2. Упражненията на тема „президентска република“, като изход от парламентарното зацикляне стават все по-досадни и медийно режисирани. Те директно водят към сравнения с авторитарния режим на Путин в Москва, конституционно фризиран благодарение на контролирани мнозинства в руската Дума. Повече от очевидно е, че в нашия Парламент тече подобна партийна комбинаторика чрез напъните за връщане на изборните манипулации с хартиените бюлетини. И по този съдбоносен проблем президентът оглушително мълчи. Така се ражда призракът на „хартиената коалиция“, която при следващи избори да промени баланса на силите в Народното събрание в полза на неизчегъртаната мафия, зачената с кремълски ембриони. Тя има интерес от проруски президент с увеличени правомощия. Така че все по риторичен става въпросът КОЙ по адрес на Радев? КОЙ го стисна за топките, КОЙ го хвана за гърлото, КОЙ го подмени? Същият КОЙ ли е, срещу когото той вдигна юмрука си на площада преди две години, а днес скри потна длан в джоба си? Ние от „Честно казано“ обещаваме да потърсим отговора и ще споделим с вас откритията си по тази тема в най-скоро време. А сега започваме…
„Портрет на подменен президент“ – малката проповед от еп. 180 на „Честно казано с Люба Кулезич”
„Какво се случи с президента Радев? Имате ли обяснение за промяната му?“ Това попита снощи колегата Веселин Дремджиев в предаването си „Денят“ адвокат Николай Хаджигенов. Водещият имаше предвид рязката антиевропейска и пропутинска метаморфоза на държавния глава след нахлуването на Русия в Украйна. Хаджигенов се подсмихна, но се извъртя и не даде конкретен отговор. Каза, че Радев винаги си е бил такъв. Само дето като виден представител на протестното “Отровно трио“ не успя да обясни защо при това положение се включи в изборите за Народно събрание преди две години в коалиционна формация с мотото „Мутри вън!“. Същото, с което президентът подкрепи и поощри летните протести през 2020-а срещу режима на Борисов, Пеевски и Гешев. Но това е друга тема. Важното е, че от тогава до сега Радев буквално изглежда като подменен. Не е единствен, ама на него много му личи. Почти нищо не е останало от излъчването и риториката на енергичния, лансиран като пронатовски генерал през първия му мандат. Христо Комарницки забеляза с безпощадното си око в една от последните си карикатури, че бойният му антимафиотски възглас „Мутри, вън!“ с днешна дата звучи като „Укри, вън!“, буквално. Дотам се докара Радев с яростаната си позиция срещу българска военна помощ за нападнатата от путинистките орди Украйна. Пък и не ставаше дума само за военните аспекти на солидарността с цивилните жертви на това маниакално, варварско нашествие срещу незвисима европейска страна. Някога той беше усилено рекламиран като храбър летец и лидер с бляскава диплома от американска военна академия, въпреки че руският разведчик Решетников го измъдри за контра на Бойко на президентските избори през 2017-а. Но сега, пет години по-късно, шарените пилета на политическата реклама се разхвърчаха напосоки. И нещата си дойдоха по местата под строгия надзор на путинската довереница Митрофанова, заседнала в Руското посолство с ината на натрапник и надзирател над рояка от копейкиновци, внедрени в българската политика и в медиите. Радев дори се осмели да оскърби със сталинисткия термин „войнолюбци“ тъкмо хората, които заклеймиха тази подла война с маниакалните й великоруски истерии, хибридни извращения и брутални зверства. Да не говорим, че се отрече от собствените си протежета в лицето на Кирил Петков, Асен Василев и останалите от младата партия на промяната само, защото се осмелиха да се озъбят (при това не докрай) срещу енергийния рекет на Москва. И макар несръчно, се опитаха да разглобят шпионската машинария, инсталирана от Русия с години из институциите на държавата ни. Та и аз като колегата Дремджиев и като много други стреснати зрители на българския политически маскарад се питам: от къде започна трансформацията на президента така, че днес той изглежда дори физически променен, някак повяхнал, със свити рамене, с излъчване на притеснен и смутен човек, когато продължава да чертае апокалиптични картини за България, ако по един или друг начин се отърве от руските зависимости, не само в газовата сфера при това. Още повече, че от всякъде валят доказателства, че поредното му служебно правителство, наречено „гълъбарник“, реинсталира по ключови места из министерства и агенции заподозрените в мафиотски игри и далавери кадри на ГЕРБ въпреки дотегливите им евро-атлантически мантри. Хората на ДПС – особено в енергетиката – са все така недосегаеми и офшорно процъфтяват с руското ресто за услужливостта си към „Газпром“, „Росатом“, „Лукойл“. Все по-видими са пируетите на Борисов за сближване с държавния глава, въпреки напомнянето за старите ежби и конфликти. Във все по-голяма изолация изпада „Продължаваме промяната“ в Парламента, въпреки втория им по значимост изборен резултат. Стават все по-основателни съмненията, че опитомяването им по отношение на ГЕРБ под формата на „диалог“ и разколебаването на позициите им относно ключови комисии в Народното събрание става с някакво телефонно суфлиране от “Дондуков“ 2. Упражненията на тема „президентска република“, като изход от парламентарното зацикляне стават все по-досадни и медийно режисирани. Те директно водят към сравнения с авторитарния режим на Путин в Москва, конституционно фризиран благодарение на контролирани мнозинства в руската Дума. Повече от очевидно е, че в нашия Парламент тече подобна партийна комбинаторика чрез напъните за връщане на изборните манипулации с хартиените бюлетини. И по този съдбоносен проблем президентът оглушително мълчи. Така се ражда призракът на „хартиената коалиция“, която при следващи избори да промени баланса на силите в Народното събрание в полза на неизчегъртаната мафия, зачената с кремълски ембриони. Тя има интерес от проруски президент с увеличени правомощия. Така че все по риторичен става въпросът КОЙ по адрес на Радев? КОЙ го стисна за топките, КОЙ го хвана за гърлото, КОЙ го подмени? Същият КОЙ ли е, срещу когото той вдигна юмрука си на площада преди две години, а днес скри потна длан в джоба си? Ние от „Честно казано“ обещаваме да потърсим отговора и ще споделим с вас откритията си по тази тема в най-скоро време. А сега започваме…