Видовден е ден с дълбок смисъл в българския фолклорен календар и се отбелязва всяка година на днешния ден – 28 юни по нов стил, което съответства на 15 юни по стар стил (юлианския календар). Интересното е, че няма официално признат светец с такова име в християнската църква и затова денят не присъства в църковния календар. Но според народните вярвания Видовден се свързва със сестрата Вида на светците Вартоломей и Елисей, известни още като „градушкари“.
В народната митология Вида символизира възмездието. Хората вярват, че тя е като олицетворение на Страшния съд – разделя правото от кривото и връща дълговете за стореното. Именно затова се казва „Ще дойде Видовден!“ – народната мъдрост напомня, че дори правдата да се бави, тя ще възтържествува: „Господ забавя, но не забравя!“
Съществува и вярване, че Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. Според традицията на този ден всичко сторено излиза наяве – всяка измама или зло ще се види и ще получи отплата. Това обяснява и връзката между градушките и греховете – смята се, че бедствието е знак за разплата.
Народното поверие разказва, че Елисей и Вида са брат и сестра, които заедно с помощника си св. Марко Градобия „пускат градушката“. Св. Марко носи ледените зърна в кошницата си, Вартоломей гърми и върти, а Лисе „лиска“, за да завали – така бабите обяснявали силата на природните стихии: „Видо – види, Герман гърми, Вартоломей гърми и върти, а Лисе – лиска, та вали!“
Рано сутринта на Видовден жените събират билки, особено „видова трева“, за която се вярва, че лекува очите и дори слепота. С росата от билките си измиват очите за здраве. Младите моми се къпят с „видовденска вода“, за да са хубави и косите им да са буйни – да се „видят“ красиви пред момците.
На този ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от Вида: Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава и др.
Днес е и празникът на град Годеч.
Видовден има и важно място в сръбската история и памет – отбелязва се като национален и религиозен празник заради значими събития като битката при Косово поле на 28 юни 1389 г., когато войските на сръбския княз Лазар се сблъскват с армията на султан Мурад I. Тази дата е заредена със символика за възмездие и съдба.
Други ключови исторически събития на 28 юни
- Сараевският атентат (28 юни 1914 г.): ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София са убити от Гаврило Принцип – събитие, което става повод за началото на Първата световна война.
- Версайски мирен договор (28 юни 1919 г.): подписан е договорът, който официално слага край на Първата световна война и налага тежки репарации на Германия.
- Видовденска конституция (28 юни 1921 г.): обнародвана е първата конституция на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Кралство Югославия).
- Речта на Милошевич (28 юни 1989 г.): сръбският лидер Слободан Милошевич произнася прочутата си реч на Косово поле по повод 600-годишнината от битката, превръщайки я в ключов момент за национализма и последвалите конфликти на Балканите.
Другари ,винаги ,ама абсолютно винаги ,новия стил предшества стария стил,а не както сте написали обратното …запомнете го …