На 30 септември отбелязваме паметта на свети свещеномъченик Григорий, наречен „Просветител на Армения“, и на света мъченица Рипсимия, чиято вяра устоя на гонения и жестокост.
Свети Григорий се ражда около средата на III век в знатно езическо семейство, близко до персийския царски двор. Още в ранна възраст той и семейството му бягат от Армения към Кесария Кападокийска, където Григорий се запознава с християнството и приема светото Кръщение.
Като млад мъж се жени за благочестивата християнка Мириам. Двамата имат двама сина, но по взаимно съгласие приемат монашество и се разделят.
По-късно Григорий се завръща в родната си Армения и започва служба при цар Тиридат III – ревностен езичник и жесток гонител на християните. Когато царят разбира за християнската вяра на Григорий, го принуждава да се отрече от нея, но мъченикът остава непоколебим.
За наказание е подложен на тежки мъчения и хвърлен в дълбока яма, където прекарал цели 14 години. Бог обаче изпраща благочестива вдовица, която всекидневно му носи храна, спасявайки живота му.
Междувременно, цар Тиридат продължава да преследва християните. В това време света мъченица Рипсимия и нейните спътници – монахи, бягат от гоненията на римския император Диоклециан и стават жертва на жестокостта на царя. Този ужас и насилие карат Тиридат да полудее и да се превърне в жесток звяр.
В съня на сестрата на царя се явява указание, че единственият начин да бъде излекуван е да се освободи Григорий от ямата – и така и става.
След освобождението си светецът погребва телата на мъчениците и изцелява царя от неговото безумие. Възстановената им връзка дава на Григорий възможност да започне проповедническа дейност и да учи народа на християнската вяра. Той издига църква на мястото, където са погребани монахините.
Макар хронологията на тези събития да е различна в различните източници, се счита, че към 301 г. св. Григорий покръства цар Тиридат и висшата арменска аристокрация. По-късно е ръкоположен в Кесария Кападокийска за епископ и назначен за първи патриарх на Армения.
С подкрепата на множество свещеници, той предприема обширна кампания по покръстването на цялата страна, затвърждавайки титлата си „Просветител на Армения“.
В края на живота си Григорий предава епископската катедра на по-малкия си син и се оттегля като отшелник в пещера, където предава душата си на Бога около 325 г.
След смъртта му мощите му са открити от пастири, а десницата му се пази като главна светиня в катедралата в Ечмиадзин – духовната столица на Армения.