Политическата криза в България навлиза в нова фаза с процедурата по избор на служебен министър-председател, която поставя настоящия държавен глава Илияна Йотова пред сложна дилема.
В студиото на Николай Колев историкът проф. Искра Баева направи задълбочен анализ на ситуацията, при която петима от така наречената „домова книга“ изразиха готовност да поемат поста, включително Димитър Главчев, който е съгласен да бъде премиер за трети път.
Капанът на конституционните поправки
Според проф. Баева, изобилието от кандидати не е знак за отговорност, а резултат от предварителна партийни сметки. Тя подчерта, че партиите са се подготвили отдалече за този момент, като са подбрали на ключовите постове хора, които са зависими от тях.
„Това не говори никак добре за тази поправка в Конституцията. Аз отдавна смятам, че тя трябва да бъде отменена“, категорична бе Баева. Според нея основната идея на служебния кабинет – да бъде оглавяван от експерт, а не от политик – е напълно опорочена. „На тези избрани 10 души, там вече поставиха хора, които са зависими от политическите партии. И тези политически партии искат да си ги имат и да ги лансират“, допълни историкът, прогнозирайки, че на президента Илияна Йотова ще ѝ бъде изключително трудно да направи независим избор.
Прецедентът с оттеглянето на Румен Радев
Разговорът засегна и безпрецедентното събитие в най-новата ни история – предсрочното оттегляне на президента Румен Радев, само година преди края на мандата му. Проф. Баева изрази принципно неодобрение към неспазването на правилата, но потърси причините в по-дълбокия политически контекст.
„Струва ми се, че това беше принудено излизане и то принудено от дълбоката криза, в която България изпадна след 20-та година“, коментира тя. Надеждата зад този ход е била търсенето на по-стабилна позиция и излъчването на силна партия, която да състави трайно правителство, макар реализацията на този сценарий да остава несигурна.
Светът е неподготвен за втория мандат на Тръмп
Погледът към международната сцена разкрива сходна липса на подготовка и в Европейския съюз. Коментирайки завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, проф. Баева отбеляза, че Европа е останала изненадана, въпреки че това е вторият му мандат. „Европейските политици, по-голямата част от европейските политици, почти всички в ръководството, работеха против Тръмп“, припомни тя, допълвайки, че действията на американския президент в настоящия му мандат са още по-радикални и спонтанни, тъй като той няма какво да губи политически.
Илюзията за евроинтеграцията и китайският урок
По отношение на твърденията на Бойко Борисов, че България е завършила своя път за европейска интеграция, историкът бе скептичен, наричайки това „мантра“. Баева критикува фиксидеята за приемане на еврото на всяка цена, без да се отчита мнението на гражданите. „Ти се грижиш не за мнението на своите граждани, а за това как изглежда България отвън“, заяви тя.
Паралелът с Китай, който проф. Баева наскоро е посетила отново след 30-годишно прекъсване, се оказа болезнен. Докато през 80-те години българите са се чувствали като представители на по-висока цивилизация там, днес ситуацията е коренно различна. „Сега, като отидохме, се почувствахме като деца от планинско село“, сподели тя, отчитайки огромния технологичен и социален скок на азиатската държава, дължащ се на стратегическо дългосрочно планиране – нещо, което липсва в българския преход.
В новия си труд „Избрано: Многоликата история“, проф. Баева се опитва да предложи именно този обективен анализ, лишен от политическите страсти на деня, и да даде гласност на една „по-скоро лява гледна точка“, която според нея болезнено липсва в съвременното българско общество.