Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало подаде оставката си, която ще влезе в сила през юни 2026 г. Неочакваното решение идва около 18 месеца преди вторият му мандат да приключи по план през октомври 2027 г., съобщава „Евронюз“.
Този ход стратегически прехвърля отговорността за избора на негов наследник върху френския президент Еманюел Макрон.
Ако Вилерой дьо Гало беше останал до края на мандата си, назначаването на следващия управител на Банката на Франция щеше да бъде задача на победителя в президентските избори през април 2027 г., които според настоящи социологически проучвания биха могли да бъдат спечелени от кандидат на крайната десница.
Макар управителят да посочва лични причини за напускането, включително намерението си да оглави фондация Apprentis d’Auteuil, благотворителна организация за уязвими младежи, моментът се тълкува като пресметнат опит да се защити бъдещото ръководство на институцията.
В прессъобщение Вилерой дьо Гало заявява:
„Малко повече от година преди края на втория ми мандат ми се струва, че ще съм изпълнил основната част от мисията си“.
В отделно писмо до служителите на Банката на Франция управителят, който ръководи институцията близо 11 години, признава, че:
„това решение може да дойде като изненада“.
Оставка след стабилизация
Според анализатори Вилерой дьо Гало е избрал момент на относителна финансова и политическа стабилност за своето оттегляне.
След продължителен законодателен застой във Франция, довел до падането на няколко правителства, министър-председателят Себастиан Лекорню успя да осигури одобрението на бюджета за 2026 г., представен в началото на месеца.
През по-голямата част от края на 2025 г. неспособността на страната да приеме бюджет разтревожи инвеститорите и доведе до скок на рисковата премия по френския дълг до най-високи нива от години. С изчакването на окончателното приемане на бюджета Вилерой дьо Гало на практика гарантира, че напускането му няма да предизвика ново напрежение на пазарите или да задълбочи политическата криза.
Така президентът Еманюел Макрон вече може да се съсредоточи върху избора на наследник, който вероятно ще бъде в синхрон с неговата проевропейска и центристка икономическа визия.
