Последните данни на Европейския съвет по външни отношения (ECFR) показват, че България е общество, доминирано от недоверие, умора и антисистемни нагласи, което едновременно отваря врати и поставя капани за всеки нов политически играч.
Проучването на ECFR разкрива любопитна, но и тревожна картина за България. Докато повечето европейски страни са доминирани от проевропейски или про-военни групи, в България най-големият „остров“ в общественото мнение са така наречените Ренегати – цели 23% от гражданите. Това е най-високият дял в ЕС.
Според анализа на ECFR европейската общественост прилича на архипелаг, като всеки остров обхваща различна комбинация от мнения за отбрана, САЩ и самия ЕС. Въпросът е как да се свържат островите, за да се формират мнозинствени коалиции за действие. Трите основни са очевидни: „коалицията на щиковете“ е съгласна за по-силни европейски армии; „коалицията на ценностите“ е фокусирана върху европейското сътрудничество, докато „евроскептичната коалиция“ е единна в неодобрението си към ЕС. От друга страна, ренегатите са хора, които не вярват на ЕС, не вярват на САЩ, не подкрепят увеличените военни разходи и са дълбоко разочаровани от политическата система. Те често не гласуват, но когато гласуват, го правят в знак на протест. Това е огромен, но труден за мобилизиране електорален резервоар.
Втората силна група в България са националистите – хора, които също не вярват на ЕС и САЩ, но искат силна държава и по-големи инвестиции в армията. Това е електорат, който реагира на въпроси като сигурност, ред и суверенитет. Но той вече е силно конкурентен с партии, позиционирали се в този сегмент, като например „Възраждане“.
Проевропейските групи – евроястреби и еврогълъби – са значително по-слабо представени в България. Това означава, че центристкият, умерен, проевропейски електорат е по-малък и има повече трудности да се обедини около нов проект.
Какво означава това? България е страна, в която антисистемните и суверенистичните настроения са най-силни в ЕС, но същевременно тези групи са фрагментирани, нестабилни и често не гласуват. Това създава парадоксална среда: тя е благоприятна за политически проект, който се позиционира като алтернатива на статуквото, но същевременно затруднява поддържането на такъв проект. В този смисъл данните на ECFR не дават прогноза, но дават рамка: всеки нов политически играч, който разчита на недоволство, ще стъпи върху широка, но нестабилна основа. Това е комбинация, която може или да го катапултира на върха, или да се срине, преди да успее да се консолидира.