Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) представи деветнадесетото издание на традиционната експозиция „Българска археология“. Изложбата включва над 300 експоната от 31 обекта и обобщава резултатите от проучванията през изминалия сезон. Тя ще бъде отворена за посетители в зала „Временни изложби“ от 13 февруари до 7 юни 2026 г.
В селекцията попадат артефакти от Праисторията до Късното средновековие. Представени са находки от знакови обекти като праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус и Хераклея Синтика, както и средновековните столици Плиска и Търново. В инициативата се включват 19 музея от страната.
Сред акцентите в залите са праисторически накити от халколитния некропол при село Трънак, мечове от некропола при с. Палат и златни украшения от могилата при с. Капитан Петко войвода. Посетителите могат да видят още стъклена чаша тип „рог на изобилието“ от античния обект при с. Блъсково, сребърни фибули от с. Свобода, златни накити от Калиакра и оловен сгъваем олтар от Трапезица.
По време на представянето директорът на музея доц. д-р Христо Попов заяви, че сезонът е приключил с добри научни резултати, но и със сериозни затруднения. Той подчерта, че за четвърта поредна година не е реализирана сесия за финансиране на археологически проучвания от Министерството на културата. Попов отбеляза липсата на ясни критерии за стратегически обекти, което поставя планираните изследвания в риск и прехвърля тежестта върху спасителните разкопки.
Кураторът на изложбата доц. д-р Камен Бояджиев потвърди тази тенденция и посочи, че в настоящата експозиция преобладават резултатите именно от спасителни дейности. По повод професионалния празник на археолозите на 14 февруари той изрази надежда за възобновяване на подкрепата за редовните проучвания.