До шест години затвор и глоби до 8000 лева предвижда законопроектът за промени в Наказателния кодекс, внесен от депутати от „Има такъв народ“ и изненадващо приет в правната комисия на Народното събрание.
Предложението криминализира така наречените „престъпления против личния живот“, като за нарушение ще се счита всяко разпространение на данни, снимки, записи или материали, свързани с лични, семейни, интимни или здравословни обстоятелства без съгласието на засегнатия.
Проектът беше одобрен с 14 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“, а при „особено тежки случаи“ наказанието може да достигне до шест години лишаване от свобода и глоба до 8000 лв. Законопроектът допуска и използване на специални разузнавателни средства (СРС) при разследвания.
„Основният проблем на тази инициатива е, че се опитва да въведе нов престъпен състав в Наказателния кодекс, без ясно определение какво означава ‘личен живот’. Депутатите сами признават, че понятието не е достатъчно ясно. Няма факти и аргументи защо точно сега се налага подобна промяна,“ коментира адвокат Александър Кашъмов от „Програма Достъп до информация“.
По думите му, подобно наказание „не е съществувало дори по време на Народна република България“ и противоречи на Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на Европейския съюз.
„ЕС изисква обратното – закони, които да защитават журналистите от т.нар. ‘дела – шамари’ заради техни публикации,“ подчерта той.
Главният редактор на OFFNews Владимир Йончев изрази опасения, че законът може да се използва като инструмент за следене на медиите.
„При съмнение за огласяване на лични данни ще могат да ни следят, включително да проверяват имейлите ни,“ предупреди Йончев.
Жюстин Томс, преподавател по медии и комуникации в Нов български университет, определи предложението като „силна бухалка“ срещу свободното слово.
„Свободата на словото е основен стълб на демокрацията. Не става дума за жълти клюки, а за журналистически разследвания и факти, важни за обществото,“ заяви тя.
Томс уточни, че етичните стандарти вече съществуват, например не се оповестява здравословното състояние на хора, но когато става въпрос за имотно състояние или публични връзки на влиятелни личности, това често има обществен интерес.
Йончев допълни, че дори обикновен гражданин, споделил подобна информация, може да бъде подведен под отговорност.
„Тук вече говорим за пълен контрол върху информацията и застрашаване на журналистическата свобода,“ заключи Жюстин Томс.