ЕК представи пътна карта за реакция на всяка агресия срещу ЕС до 2030 г.

Европейската комисия (ЕК) представи своя Пътеводител за готовност в отбраната, с цел да подготви блока да „открито възпира своите противници и да реагира на всяка агресия“ до 2030 г., съобщи „Политико“. 

Според документа, в рамките на следващите пет години ЕС трябва да бъде способен да реагира на „развиващите се заплахи“, пред които е изправен, особено от страна на Русия, която „представлява постоянна заплаха за европейската сигурност в обозримо бъдеще“.

„Последните заплахи показаха, че Европа е изложена на риск. Трябва да защитим всеки гражданин и всеки квадратен сантиметър от нашата територия“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Комисията очерта четири ключови проекта в плана, както и мерки за засилване на военната индустриална база на блока, като същевременно продължава да подкрепя Украйна, която се счита за „неотменима част от отбранителната архитектура и архитектурата на сигурност в Европа“. Фон дер Лайен ще представи плана на лидерите на ЕС по време на срещата им на 23 октомври.

Четирите ключови отбранителни инициативи в Пътеводителя са: Европейска инициатива за защита от дронове; Наблюдение на източния фланг; Европейски въздушен щит и Европейски космически щит. 

Идеята е ЕК да помага на държавите членки да координират проекти, които са твърде големи, за да бъдат изпълнени от една страна самостоятелно, като същевременно се запази националният суверенитет върху отбраната.

Всеки от ключовите проекти, с конкретна времева рамка, описана в документа, ще се ръководи от държава членка, с подкрепата на Комисията, и ще адресира пропуските в способностите, без да създава оперативна структура.

„Пътеводителят има ясни цели и срокове за това как ще ги постигнем. Държавите членки са тези, които държат кормилото. Но той им помага да запълнят пропуските и да изпълнят задачите, поставени от НАТО“, каза върховният представител за външната политика на ЕС Кая Каллас.

ЕК уточни, че ключовите програми се задвижват от искания на държавите членки.

„Държавите на първа линия усещат спешността и искат да се подготвят, след като станахме свидетели на нахлувания с дронове в Европа“, каза служител на Комисията преди представянето на плановете, като имаше предвид последните прелитания на руски дронове над територията на ЕС. 

„Това ясно показва, че Европа се нуждае от 360-градусов подход за бързо запълване на пропуските в тази област. Украйна е готова да подкрепи държавите членки в организирането на тези усилия“, добави той.

Комисията води тесен диалог с НАТО за координиране на следващите стъпки, като се очакват още ключови проекти.

Каллас добави, че първите координационни срещи на четирите групи започнаха тази седмица.

„Първата среща на коалицията за дронове се проведе с водещите Нидерландия и Латвия“, каза тя.

По-рано на 16 октомври германският министър на отбраната Борис Писториус обяви, че Германия ще поеме водещата роля в Европейския въздушен щит.

Служител на Комисията отбеляза, че за всяко от четирите усилия са се обединили поне 10 държави. Европейската агенция за отбрана също играе централна роля, като предоставя помещения за срещите на групите и дава експертни съвети по проектите.