Българската литературна общност загуби още един от своите чувствителни и талантливи творци. Поетесата Ружа Велчева е починала, съобщи синът ѝ в емоционална публикация във Facebook.
„Скъпата ми майка почина днес. Бог да я прости и вечна ѝ памет. Беше невероятен човек, който ‘лекари’ пратиха на онзи свят доста по-рано, отколкото трябваше… Майка ми имаше в себе си още толкова много стихове и разкази, които останаха ненаписани… Мамо, толкова много ще ми липсваш! Обичта ми към теб е вечна!“, написа синът ѝ.
Коя беше Ружа Велчева
Ружа Велчева е родена на 22 август 1946 г. в Павликени, а от 1956 г. живее във Велико Търново.
Дипломира се като инженер по „Електроника“ във Висшия машинно-електротехнически институт в Габрово през 1972 г., след което работи по специалността си. Последните 28 години от кариерата си посвещава на телекомуникациите в БТК.
Паралелно с инженерната професия, Велчева изгражда богата литературна биография, започнала още през 1960 г. Нейни стихове, фейлетони и публицистични материали са публикувани във:
- „Борба“, „Синьо време“, „Впрочем“ – Велико Търново
- „Народно дело“, „Полет“ – Варна
- „Балканско знаме“, „Сто вести“ – Габрово
- централния печат: „Народна младеж“, „Студентска трибуна“, „Пулс“, „Български писател“, „Импулс“, „Транспортен глас“
- списания: „Жената днес“, „Работничка“
- алманаси „Простори“ и „Света гора“
Нейни творби са включени в редица сборници и антологии, а през годините издава и серия самостоятелни книги:
- „Синя птица“ (2000)
- „Полетът на кондора“ (2002) – билингва на български и испански
- „Любовни досиета“ (2003)
- „Пустинята на времето“ (2006)
- „Благословената река на спомените“ (2009)
Литературният ѝ почерк се отличава с дълбочина, лиричност и човешка чувствителност – качества, които я превръщат в уважаван автор както на местно, така и на национално ниво.
Последно сбогом
Ружа Велчева оставя след себе си богато творчество и многобройни читатели. Смъртта ѝ е тежка загуба за българската култура.
Светла ѝ памет.