България се подготвя за приемането на единната европейска валута в условия на ускорена инфлация, която значително надвишава нивата в страните от еврозоната. Според данните на Националния статистически институт (НСИ), годишната инфлация в страната към края на ноември 2025 г. достига 5,2%. За сравнение, предварителните данни на Евростат сочат, че средното поскъпване на живота в държавите, използващи еврото, е едва 2,2%. Това означава, че темпът на нарастване на цените у нас е над два пъти по-висок.
Когато инфлацията се изчислява според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за страните от ЕС, тя възлиза на 3,7%, което отново е над средноевропейското равнище. Статистиката отчита, че след формалното покриване на критериите за членство във валутния съюз, цените в България са започнали бързо да се покачват. През последните пет месеца годишната инфлация се задържа трайно над 5%. За сравнение, през 2024 г. инфлацията е била 2,2%, като през по-голямата част от годината се е движила около 2%, а в отделни месеци дори е падала под тази граница. Тенденцията показва, че поскъпването е започнало веднага след решението за въвеждане на еврото.
По сектори най-драстичен е скокът при туристическите пакети и почивките, които са поскъпнали с над 30% в рамките на година. Услугите бележат най-сериозен ръст при бижутата и часовниците с 29,5% по-високи цени (влияние оказват и международните пазари на благородни метали), ветеринарните услуги са поскъпнали с над 22%, а таксите за битови отпадъци – с над 20%. Фризьорските салони са вдигнали цените с 16,9%, а ресторантите и заведенията – с 12%. При хранителните продукти кафето, чаят и какаото са поскъпнали с близо 20%. Плодовете отбелязват ръст от 15,8%, захарните изделия – 11,8%, а хлябът и зърнените храни – 11%.
С цел овладяване на спекулата, парламентът прие промени в Закона за въвеждане на еврото. От Комисията за защита на потребителите (КЗП) съобщиха, че от 9 октомври 2025 г. до момента са съставени 31 акта за необосновано повишаване на цените. Не се съобщават обаче имената на нарушителите, нито размерът на санкциите.
Междувременно стартира и държавната инициатива „Магазин за хората”, за която бяха заделени 10 млн. лв. от бюджет 2025. Продуктите няма да се предлагат в нови обекти, а на обособени щандове в 70 магазина на кооперативните съюзи и веригата КООП, предимно в села около Пловдив. Целта е цените да са конкурентни на промоционалните оферти в големите вериги. Асортиментът включва основни стоки като лютеница, олио, варива, захар и млечни продукти.
Държавният сайт за сравнение на цените „Колко струва” (kolkostruva.bg) продължава да търпи критики заради непълна функционалност. Докато за определени продукти като боб информацията е полезна и сравнима, за други, като пакетираното сирене, липсват данни за грамажа, което прави сравнението на цените невъзможно и обезсмисля идеята за насърчаване на конкуренцията.
Експертите предупреждават и за предстоящите промени при разплащанията. От 1 януари 2026 г. касовите бележки ще изписват общата сума първо в евро, а след това в левове.
Габриела Руменова от платформата „Ние, потребителите” алармира за възможни измами: „Моят съвет е потребителите да се запознаят с това как изглеждат купюрите на евробанкнотите, а най-вече към възрастните хора апелът ми е да не се доверяват на абсолютно никакви лица, които им предлагат услуга да им помогнат да си обменят левовете в брой. Това се случва само и единствено в офиси на официални институции: Българска народна банка – без ограничение във времето и обема, в офисите на търговските банки и там, където няма офиси на търговски банки – в пощенските клонове”.