Финансистът Левон Хампарцумян направи обстоен анализ на предизвикателствата при разплащанията с едри еврови банкноти и даде експертни съвети относно инвестициите в благородни метали.
В коментар пред „Нова нюз“ той засегна и актуалната политическа обстановка в страната, акцентирайки върху необходимостта от институционална стабилност.
Банкерът разясни един често срещан казус, с който се сблъскват потребителите не само в България, но и в чужбина – отказът на търговците да приемат едри куюпюри. Според него това не е каприз, а мярка за сигурност и следствие от променените навици на плащане.
„Банкнотите от 100 и 200 евро не ги обичат не само у нас, но и в цяла Европа от страх от фалшификати“, посочи Хампарцумян. Той допълни, че съвременните разплащателни методи са направили тези копюри непрактични за масова употреба.
„Тези банкноти в нормалния ежедневен оборот са прекалено едри, тъй като ако пазаруваме по-скъпи и едри неща, обикновено плащаме с карта. Тези банкноти имат друго предназначение, те не са оборотни пари. Но това да не искат в магазините да приемат такива банкноти, не е само български феномен“, категоричен е финансистът.
По отношение на личните финанси и запазването на стойността на парите, Хампарцумян коментира и засиления интерес към купуването на злато. Той предупреди, че макар да е популярен актив, благородният метал крие своите специфики и не е автоматично решение за всеки инвеститор.
„Златото е дългосрочна инвестиция, но зависи какво злато купувате. Нещо повече – продавачите на злато знаят, че когато го купувате, най-общо казано се чудите какво да си правите парите. И когато продавате, пък имате нужда от ликвидност. Там има такси, комисионни, така че трябва да се внимава“, предупреди експертът.
Във връзка с тенденциите при цената на златото, той подчерта, че пазарът не се движи само нагоре. „Освен това има дълги периоди, когато цената на златото е низходяща. Така че златото е част от някакъв дългосрочен инвестиционен портфейл, но не е универсална защита срещу инфлация“, коментира той.
Съветът му към хората със свободни средства е да бъдат предпазливи и да планират с хоризонт напред във времето. „Ако имате пари, които не ви трябват веднага, е добре част от тях да бъдат инвестирани в злато в дългосрочен план обаче. Но няма универсален съвет, трябва да се преценят всички разходи и рискове с купуването на физическо злато“, обобщи финансистът.
В края на своя анализ Левон Хампарцумян обърна поглед и към обществено-политическата ситуация, свързвайки гражданската активност с липсата на устойчивост в управлението.
„Щом 100 000 българи излизат на площада, за да протестират, значи нямаме стабилност в държавата. За да имаме стабилност, трябва да я изградим през институциите“, заяви той.
Според него страната е изправена пред неизбежна трансформация на политическия елит. „Истината е, че има нужда от смяна на политическото поколение“, завърши коментара си Хампарцумян.
