България официално се оттласна от икономическото дъно на Европейския съюз по показателя за реален стандарт на живот, сочат актуалните данни на Евростат към януари 2026 година. Въпреки че страната продължава да поддържа най-ниската номинална минимална заплата в общността – 620 евро, реалната покупателна способност на българските граждани бележи значителен прогрес, изпреварвайки няколко държави членки.
Ключовият обрат в статистиката разкрива, че за първи път от присъединяването към блока, минималният доход в България прескача критичната психологическа граница от 1000 единици покупателна сила. Това постижение нарежда страната в „средната лига“ на Европа, изравнявайки показателите ни с тези на държави като Румъния, Гърция и Унгария.
Икономическата карта на Европа към 1 януари 2026 г. показва ясно разделение, но и интересна динамика на сближаване. От 27-те държави членки, 22 прилагат национални минимални заплати, като изключение правят Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция. В номинално изражение дистанцията остава сериозна. Най-високото възнаграждение в Люксембург достига 2704 евро, което е точно 4,4 пъти повече от българските 620 евро.
Европейската статистическа служба разделя държавите на три групи според номиналните възнаграждения. В първата група, с доходи под 1000 евро, попадат осем държави. След България (620 евро) се нареждат Латвия (780 евро), Румъния (795 евро), Унгария (838 евро), Естония (886 евро), Словакия (915 евро), Чехия (924 евро) и Малта (994 евро).
Втората група обхваща страните с минимални заплати между 1000 и 1500 евро, където влизат Гърция, Хърватия, Португалия, Кипър, Полша, Литва, Словения и Испания. Елитният клуб с възнаграждения над 1500 евро се оглавява от Люксембург, следван от Ирландия, Германия, Нидерландия, Белгия и Франция.
Картината обаче се променя коренно, когато се приложи Стандартът на покупателна способност (СПС). Този показател коригира доходите спрямо местните цени на стоките и услугите. Благодарение на по-ниските ценови нива в България, разликата между най-богатите и най-бедните в Съюза се свива драстично – от 4,4 пъти на едва 2,4 пъти. След корекцията минималните възнаграждения в ЕС варират от 886 СПС в Естония до 2157 СПС в Германия.
Същественият момент в доклада за 2026 г. е преминаването на България, Чехия и Словакия от последната в средната група по покупателна способност (между 1000 и 1500 СПС). В тази нова конфигурация страната ни вече не е аутсайдер, а изпреварва Латвия и Естония, които остават единствените под прага от 1000 СПС.
Така българският пазар на труда се позиционира в една група с икономики като тези на Словения, Литва, Хърватия и Португалия, доказвайки, че по-ниските разходи за живот компенсират част от номиналното изоставане в доходите.