При провеждане на археологическо наблюдение на строителни дейности в рамките на града, археолозите на Регионален археологически музей-Пловдив откриха фрагмент от античен надпис.
- Реклама -
Макар надписът да е само частично запазен, той допълва с нова и интересна информация историята на града, предава BNR.
Направена е незабавна консултация с д-р Николай Шаранков, специалист по епиграфика, който установява, че най-вероятно става въпрос за почетен надпис от постамент за статуя, датиращ от времето на император Септимий Север (193-211 г.).
Надписът споменава името на знатния гражданин Вераний, трибун и първожрец на императорския култ във Филипопол. Обектът е на ул. „Митрополит Панарет“ 17, където частен инвеститор събаря стара възражденска къща, за да строи.
По реда на закона той е заявил археологическото проучване, което още в първия си ден изненадва арехоалога Десисилава Давидова. Тя уточни, че находката е открита в интересен район на града, с многопластови находки от Елинизма до Османската епоха.
Откритата плоча е с размери 70/40 см., намерена е на дълбочина около 1.60 м. Уникалното е колко добре е съхранена плочата, каза археологът, с уточнението, че през вековете мраморният материал се е ползвал като строителен.
При провеждане на археологическо наблюдение на строителни дейности в рамките на града, археолозите на Регионален археологически музей-Пловдив откриха фрагмент от античен надпис.
- Реклама -
Макар надписът да е само частично запазен, той допълва с нова и интересна информация историята на града, предава BNR.
Направена е незабавна консултация с д-р Николай Шаранков, специалист по епиграфика, който установява, че най-вероятно става въпрос за почетен надпис от постамент за статуя, датиращ от времето на император Септимий Север (193-211 г.).
Надписът споменава името на знатния гражданин Вераний, трибун и първожрец на императорския култ във Филипопол. Обектът е на ул. „Митрополит Панарет“ 17, където частен инвеститор събаря стара възражденска къща, за да строи.
По реда на закона той е заявил археологическото проучване, което още в първия си ден изненадва арехоалога Десисилава Давидова. Тя уточни, че находката е открита в интересен район на града, с многопластови находки от Елинизма до Османската епоха.
Откритата плоча е с размери 70/40 см., намерена е на дълбочина около 1.60 м. Уникалното е колко добре е съхранена плочата, каза археологът, с уточнението, че през вековете мраморният материал се е ползвал като строителен.
